Пещера „Магурата“

  • Категория: Природни
  • Област: Видин
  • Населено място: с.Рабиша
  • Планина: Западна Стара планина
  • Координати: 43.72799, 22.58257
  • Уебсайт:
  • Адрес:
  • Телефон: +359 894 481 964
    +359 894 481 955
  • Работно време: 10:00-16:30 (апр-окт) 10:00-15:00 (ное-мар)
  • Почивни дни:

    няма

  • Входна такса:

    5 лв.

  • Беседа: 5 лв.
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо Галерия

Подробна информация

“Магурата” е една от най-големите пещери в България. Намира се в най-северозападните части на страната, във Видинска област. Образувана е в хълм край с. Рабиша, чието име е взел – Рабишката могила. Старославянското име на хълма е Магура, което дава названието на пещерата. Тя го пресича от югозапад на североизток, а изходът извежда до просторна площадка с открита гледка към голямото тектонско езеро – Рабишко езеро.

Общата дължина на пещерата е над 2500 м, заема площ от 28 600 кв.м. Има постоянна температура от 11 – 12 градуса. Морфологичната й структура се характеризира с дълга главна галерия, в протежението на която са образувани 6 зали, някои от които са високи над 25 м. Странично от главния коридор са разположени още 3 зали.

Първата от всички е и най-голяма – Триумфалната зала. Само нейната площ е 5700кв.м. Най-далечните сведения за обитаването на залата е от бронзовата епоха, доказани от намерените и изследвани глинени частици. Освен това тук са открити основи на жилища, пещи, каменни сечива, керамика и др. Самите домове са представлявали забити колове на около педя един от друг, които са преплитани напречно с пръти и измазани с глина. Броят им предполага, че в подземието е имало малко селище, а също и факта, че са открити останки от домашни животни. Освен тях, сред находките са кости от различни други животни – елени, сърни, пещерни мечки, диви кози и др.

Следващата зала е вляво от пътеката и се нарича „Прилепите“. В момента тя е разделена от останалата част с изкуствена стена и е превърната във винарска изба. В нея се съхраняват висококачествени вина, както и единственото естествено шампанизирано българско вино. То се прави по класически френски методи, отглежда се в естествени условия и целият процес е сходен с този на производството на френско шампанско.

Продължавайки напред стигаме до „Срутището“. Залата носи това име заради многото отломки по пода, които са се образували от срутвания на тавана и стените. Интересна част от нея е „Стрелбището“. То е в ниската част на залата и е известно, че през 1943 г. партизани от отряд „Георги Бенковски“ са се упражнявали в стрелба тук. Целта е била пламъка на свещ, която е поставена върху сталагмит. Оттук се отделя „ръкав“ вляво, който е и най-известния коридор – Галерията с рисунките.

Единствено в този тесен проход температурата е с 1 градус по-висока от обичайната – 13 градуса и в него се намират оригиналните праисторически рисунки, символ на „Магурата“. Рисувани са с гуано от прилепите, които живеят тук. Използването на този „материал“ дава сведения за периода в който са изобразявани, тъй като запазва скалите под него. В резултат на това изписаните части са по-изпъкнали от останалите, понеже ерозията не ги засяга и изронва. Поради тази причина има рисунки с различна изпъкналост, която е в порядъка на 2 – 4 мм и може да се съди кои от рисунките са значително по-стари от другите.

Има над 700 рисунки, като най-древните от тях са приблизително от 7 хил. пр.н.е. Както стана дума, те са правени в различни периоди, като характерно за голяма част от тях е, че са символ на матриархата. Жените са изобразявани видимо по-големи от мъжете. Други пресъздават ловни сцени, има множество култови изображения, изображения на хора и животни, символи и др.

По-навътре по този ръкав се образуват още няколко коридора, като особено интересен е Слънчевата зала. В нея е изобразен слънчев годишен календар от каменно-медната епоха (около 4 – 3 хил .пр.н.е.), който е доста близък с Грегорианския календар, който използваме днес. Има 366 дни и на него са отбелязани пролетното и лятното равноденствие, зимното и лятното слънцестоене и други събития.

В този салон се намира една от най-загадъчните картини – на същества с крушовидни тела, дълги вратове, ромбовидни глави и издължени ръце, а в горната част има летящ обект. Ясно се разбира, че всички елементи са свързани, а не отделни фигури. Като изходим от факта, че първобитните хора са рисували единствено неща, които реално съществуват и са виждали, то можем да си правим аналогии какво точно е изобразено на тази стена.

Като се върнем назад и поемем отново по главната пътека, следващото помещение, в което се озоваваме е залата „Сталактоните“. Тук можем да видим Големия и Малкия сталактон, които дават името й. Големият е висок 20 м и има диаметър 4 м. Едната му част е повредена от паднал скален блок. Много такива има и в тази зала, като те са едни от най-големите в цялата пещера.

По-напред и все по-близко до изхода е „Падналия бор“. Тук е най-ниската точка в пещерата, на 50 м по-ниско от входа. В нея се намира едноименния повален сталагмит, който е и най-големия сталагмит измерван в България, с дължина 11.4 м и диаметър 6 м. Освен него впечатление прави и образуванието Дракона.

Нататък продължаваме в „Залата на Тополата“. Множество срутени скали покриват и нейния под, но между тях като по чудо е оцелял дълъг и тънък сталагмит с височина 6.2 м, който са нарекли Тополата. В южната част на галерията има съвкупност от сталагмити, които образуват „Малкия Багдад“.

Най-близо до изхода е третия ръкав на „Магурата“. Той помещава няколко зали „Тронна“, „Фиордите“ и „Тържествена“. Тронната изобилства от красиви образувания, от които най-интересни са Трона, Каменния водопад и Медузата. Тя е свързана с тесен коридор с “Фиордите” известа с пещерното мляко – кашовидна карбонатна маса.

Тържествената зала е била санаториум за болни от бронхиална астма. Добрите условия са предпоставки за облекчаването на тази болест и изследванията от 70-те години са дали добри резултати.

Пещерата “Магурата” е един от 100-те национални туристически обекта.

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция

Места наоколо, които да посетите

Исторически музей – Белоградчик Белоградчишка крепост „Калето“ Белоградчишките скали с.Стакевци – х.Горски рай х.Миджур – вр.Миджур Регионален исторически музей – Видин Музей „Конака“ Музей „Кръстатата казарма“

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.