Подробна информация
Сред изобилието от природни красоти, с които е отрупана България, има такива, които пленяват със своята необичайна очарователност. Един пътешественик, естет или любител не би желал да пропусне подобно място, още по-малко, когато е на една ръка разстояние. Един такъв феномен са Белоградчишките скали, прочут далеч отвъд границите на българските земи, достоен претендент за едно от природните чудеса на света. На конкурса през 2007 г. малко не достига на Белоградчишките скали да достигнат финал в тази надпревара. Въпреки всичко, това челно класиране дава нов тласък на туризма в региона, където все повече хора се стичат, за да се изправят пред шедьовъра на майката Земя.
Историята на скалния комплекс започва преди 200 млн. години, когато в района се образуват песъчливо-мергелни скали, които след време попадат на дъното на огромен воден басейн. Милиони години наред по тях се натрупва варовик, земните маси се променят и нагъват, за да образуват формите, които виждаме днес, а червеникавият цвят се дължи на железните съединения в състава им.
Скалният комплекс е разположен на площ от около 90 кв.км. Дължината на веригата е 30 км, започва от вр. Ведерник и завършва край с. Белотинци. Тя се дели на три групи – Збеговска, Централна и Фалковска. Всяка от тях притежава множество уникални форми, на места високи над 100 м, повечето от които имат свое собствено название. Различни са причините, които дават имената на зъберите – прилики и форма, легенди, съвпадения. Безспорно най-голям интерес предизвиква Централната група, която е най-голяма и по точно частта край Белоградчик. Там се намират едни от най-известните образувания – Мадоната, Конника, Монасите, Овчарчето, Мечката, Гъбите, Адам и Ева, Кукувицата и др.
Преданията разказват, че на това място преди много години е имало два манастира – женски и мъжки. В женския живяла ослепителна девойка на име Витиния. С всели изминал ден ставала по-красива, и думата за това се разпростряла и извън манастира. Дочул за това овчарят Антон. Решил да иде да види момата да пробва да я спечели. Бил той ненадминат на кавал и дълго време, всяка нощ, свирел под прозореца на Витиния. Влюбили се те, но не можели да бъдат заедно, защото ни Антон пускали в манастира, ни тя можела да излезе. Един ден решила да оплете въже. Спуснала го на любимия си и той се качил при нея. Любовта им пламнала и не след дълго Витиния родила дете. Не можела да го крие вечно от сестрите и в крайна сметка за него се разбрало. Не било правилно това и трябвало да се измисли наказание за майката. Извикали от съседния манастир мъдрите монаси, които да решат тази съдба. Като чук това, Антон яхнал коня си и се забързал да спасява своята изгора. Не могъл от гняв да дочака развръзката Господ, който отприщил цялата си ярост и накарал земята да се извие и да погълне храмовете, а хората превърнал в камък.
Така са се образували фигурите на Мадоната, Конника и Монасите, а много легенди обуславят и други скали от веригата.
Някои, пък, получават името си в резултат на явления, като например Кукувицата. Наричат я така, защото шумът от ветровете, които преминават през нея, наподобява кукувича песен. Момина скала, от Фалковската група, прилича на глава на млада девойка, а името на Пчелен камък изхожда от множеството кошери на диви пчели, които са образувани там.
Дълъг е списъкът с наименования, а всеки, който вижда нещо различно може да го обогати, за това няма как да изброим всичко, което включват Белоградчишките скали. Същото важи и за пещерите в местността, понеже са над 100 на брой.
В една по-стикована част древните римляни са видели идеално място за отбранителен пункт. Една група от зъбери образува естествена и непробиваема стена. Двете пролуки в тази стена са запълнени от масивни крепостни стени, за да формират Белоградчишката крепост. В началото е използвана повече като наблюдателница, поради което не е била преустройвана с векове. По-късно, към края на Второто българско царство е преустроена да действа като отбранително укрепление. В следствие на тази промяна са построени нови крепостни стени и е значително разширена. Още по-късно в годините, в началото на 19 в. е правена последната и най-мащабна реконструкция, която въвежда крепостта във вида, който можем да видим днес.
Тя трябва непременно за бъде посетена, тъй като тук са най-лесно пристъпните пътеки, по които можете да се изкачите на по-голяма височина. А това определено си струва, защото гледката оттам е неповторима. Това, което не може да се изкаже, трябва да се види.
Не само сега, но и в миналото Белоградчишките скали са били обект на особен интерес. Зашеметяващата красота на природата е оставяла без дъх поколения ентусиасти. От сведения откриваме, че едни от тях са някои видни личности като Феликс Каниц, Константин Иречек, много български писатели и художници и др. Описанието на Каниц за това натурално богатство е следното:
Общият вид и групировката на скалите, шарката на камъка, от който природата е съставила така хармонично този край, въпреки всички странни и фантастични подробности под блестящата прелест на една променлива светлина, произвежда тук чудно впечатление. когато при лунно осветление видите тези колони от червен пясъчник, които се редят като дърветата на гигантска алея и горните части на които често представляват групи от къщи, паметници, параходи, хора и животни, тогава чак разбирате произхода на окаменелия град в Триполитанска Киринейка, за който се говори в една арабска приказка.
Белоградчишките скали са един от 100-те национални туристически обекта.
Част от снимките са дело на Велина Кръстева.
