Белоградчишка крепост „Калето“

  • Категория: Исторически
  • Област: Видин
  • Населено място: гр.Белоградчик
  • Планина: Западна Стара планина
  • Координати: 43.62194, 22.67999
  • Уебсайт:
  • Адрес:
  • Телефон: +359 936 53 022
  • Работно време: 9:00-20:00 (юни-авг) 9:00-19:00 (май,сеп,окт) 9:00-18:00 (апр) 9:00-17:00 (ное-мар)
  • Почивни дни:

    няма

  • Входна такса:

    5 лв.

  • Беседа: 5 лв.
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо Галерия

Подробна информация

Белоградчишка крепост се намира в непосредствена близост до град Белоградчик, само на 1.5 км от него. Много значителни събития са свързани с нея, по-голяма част от които са обуславят борбата за освобождение на българите – хайдушките набези начело с хайдут Велко, който дори успява да превземе крепостта за кратко, въстанията през 1850 г., действията на четата на Панайот Хитов, обсадата на руските и румънските войски по време на Руско-Турската освободителна война. Последния исторически “спомен” на укреплението е от 1885 г., когато удържа сръбските войски, които са разбити от българите. Далеч по-назад във времето започва историята на това място.

Невероятните форми на Белоградчишките скали допринасят за завладяващия вид на укреплението, което е издигнато сред тях. Могъществото и разположението на естествените каменни прегради улеснява римските архитекти в плановете за строеж и стени са изградени единствено на северозапад и югоизток. Огромните масиви, на места 80 – 100 м високи, от другите страни осигуряват изключителна непристъпност към вътрешността.

Строителството е извършено в началото на новата ера – между 1 в. и 3 в. сл.Хр. и в момента е една от най-добре запазените крепости в България. Първоначално е служила за укритие и наблюдателен пост и е нямала толкова строго отбранителни функции. Била е връзка между източната и западната част на империята и стратегическото местоположение било благоприятно да бъде контролиран пътят от Рицария (днешно с. Арчар). В близост до нея са открити останки от друго подобно съоръжение, “Латинското кале”, което е служило за помощно укрепление.

По-късно, при разделянето на Римската империя, “Калето” остава в пределите на Византия. Там се задържало няколко века, а в края на 7 в. попада под владението на новосформираната Българска държава. Дълго време продължава да изпълнява същите функции, докато владетел не става Иван Страцимир. Тогава е извършено първото голямо преустройство, което променя и статута на крепостта в отбранителен пост. Иван Страцимир нарежда да бъде разширена. Издигнати са две преградни стени от северозапад и югоизток, а заедно с това са построени висящи дървени мостове и каменни стълбища за улеснение на придвижването в нея. В края на периода на Второто българско царство, през 1396 г. твърдината е била превзета и частично разрушена от османските войски.

До началото на 19 в. не са правени значителни промени по целостта й. Отначало в нея е бил поставен гарнизон от 8 души, който е нараснал до 28 сто години по-късно. Така било до 1805 г., когато започват най-мащабните изменения в структурата на укреплението. Новият облик и разширението му са дело на френски и италиански инженери. Начинанието е завършено изцяло през 1837 г. и оттогава площта на калето е 10211 кв.м. То е разделено на три части свързани с масивни каменни портали с обковани врати. Височината на стените достига на места 12 м и ширина около 2.5 м. На мястото на назъбените бойници са конструирани амбразури за огнестрелни оръжия. Зад стените, освен сгради, свързани с отбранителната дейност, е имало и такива със стопанска цел. Тук са работили майстори занаятчии, имало е постройки за живеене и навеси. Свободните пространства са заети с хамбар, мелници и конюшни. Тунели под скалите са били пригодени за складиране на храни и боеприпаси, които да са най-полезни по време на дълги обсади. Няколко стотин души са отговаряли за защитата на Белоградчишка крепост, предимно хора освободени от местни данъци и такси. При нужда, обаче, зад стените са можели да се поберат над 1500 души.

Освен историческа, тази местност е изключителна природна ценност за България. Както е ясно, крепостта е изградена сред магнетичната прелест на Белоградчишките скали, които бяха номинирани за едно от новите седем чудеса на света и сравнително малко не достигна тази титла да стане факт. Освен всичко, цялата местност представлява красиво и спокойно кътче от българските земи. Чудесна гледка се разкрива от най-високата част на крепостта, наречена Първата плоча. На юг са вълнистите върхове на Стара планина а на запад – островърхите медни планини и Карпатите.

Белоградчишка крепост е един от 100-те национални туристически обекта.

Част от снимките са дело на Велина Кръстева.

Поради влизане в сила на новите правила за използване на Google Maps, може да има проблем с картата. Молим да ни извините, работим по отстраняването на проблема. Благодарим!

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция

Места наоколо, които да посетите

Исторически музей – Белоградчик Белоградчишките скали Пещера „Магурата“ с.Стакевци – х.Горски рай х.Миджур – вр.Миджур Регионален исторически музей – Видин Музей „Конака“ Музей „Кръстатата казарма“

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.