Подробна информация
Сградата на Кръстатата казарма е строена през 1801 г. Представлява постройка на два етажа с формата на правилен геометричен кръст с четири самостоятелни вътрешни двора, обособени от равните рамена на кръста. Навремето е била пригодена за конак на еничарите, а след Освобождението е използвана за нуждите на българската войска. Към нея е пристроена оръжейна, като сградите са били свързани с покрит мост. Преди да бъде застроена, земята била част от градината на двореца на пашата.
За избора на формата, особено за времето на османското владичество, има малко сведения, но една легенда е достигнала до нас. По време на тържество в дома на турския управник Осман Пазвантоглу всички гости, а и домакина, прекалили с виното. Пашата се наметнал с червен църковен плащ и започнал да имитира Христос. На следващия ден махмурлука бил изключително силен и не изчезвал. Така продължило и в следващите дни и седмици. Накрая Осман Пазвантоглу се усетил, че християнският Господ го е наказал за богохулството и решил да направи нещо в знак на извинение. Така заповядал да бъде изградено новото съоръжение по формата на кръст, а веднага след започване на работата главоболието отминало.
От 1969 г. Кръстатата казарма е превърната в етнографски музей, представящ традициите и културата в областта от края на 19 в. до първата четвърт на 20 в. Експозицията разглежда обстойно основните отрасли, развити в този край, сред които са риболовът, лозарството и винопроизводството. Разбира се, място намират и основните занаяти в България, както и земеделските дейности.
В друг раздел се обръща внимание на художествени занаяти. Тук може да разгледате много фини изделия от майсторите в региона. Изложени са златарски изработки, дърворезби, ковашки и коларски предмети, както и много други произведения на изкуството.
Не на последно място са домашните занаяти като тъкачество, уредите за производство и обработка на тъкани и традиционните карирани и раирани материи. Богатият музеен фонд съдържа множество традиционни празнични костюми и носии в експозицията „Народно Облекло“
