Подробна информация
В началото на 20 в. е учредено Археологическото дружество в град Видин, което слага началото на музейното дело в града. От 1956 г. музеят се помещава в сградата “Конака”, където е преместен от тази на бившата турска поща.
„Конака“ се намира в центъра на града и навремето е служил за полицейско управление. Строен е през втората половина на 18 в., като в началото постройката вероятно е била едноетажна. По-късно е достроена централната част във вид на кула, а добрата видимост от там е била предпоставката да служи за наблюдателница на пожарната. В наши дни е леко изменена, но запазила автентичния си вид. Там се помещават историческите колекции на областта от древността до Освобождението.
Разделът „Праистория“ разкрива находки от най-далечното минало на региона. Времевия период, който се включва е от над 3 хил. пр.н.е. до около 1 хил. пр.н.е. В него влизат ранната и късната бронзова епоха и ранната желязна епоха. От Ранната бронзова ера са древните рисунки от пещера Магурата, а от късната има изобилие от предмети – глинени съдове и други предмети от бита, накити, култови предмети и др.
От Античния период са богатите находки от големи римски градове като Бонония, Рациария и Кастра Мартис. Отново към колекцията принадлежат множество предмети от бита и накити, както и голям сбор от монети. Каменните материали са също разнообразно представени – статуи, надгробни плочи и саркофази, а сред тях е небезизвестната пластика „Почиващия Херакъл“. Един от най-ценните експонати е автентична подова мозайка от 3 в., открита в къща край Рицария.
През Средновековието Видин носи името Бдин. Много от наследството на музея е от този период. Изложени са различни сечива и инструменти, военни пособия и монети. Най-значителни нумизматични ценности са сребърните монети на цар Иван Страцимир, който е бил владетел на тези земи в края на Второто българско царство.
След 15 в. градът се назовава с настоящото си име. Документация, даваща свидетелства за исторически събития и факти е сред основните компоненти на експозицията от това време. Между 15 в. и 19 в. градът е най-голямото пристанище по долната част на Дунав и една от стратегическите крепости по поречието на реката. Градът попада под владението на Османската империя в края на 14 в. и едва десетилетие е трябвало, за да избухне първото антиосманско въстание през 1408 г. Развитието на образованието и църковно-националните борби също намират място в тази сбирка. По-късно, през 1850 г., в региона е избухнало и най-масовото българско въстание.
