Подробна информация
Алеко Константинов се счита за основоположник на планинския туризъм в България. На 27.08.1895 г. той води група от 300 души до първенеца на Витоша – Черни връх. Начинание, което се смята за раждането на организирания туризъм в страната. Оттогава досега хиляди го изкачват всяка година. От една страна, това е поради близостта му до София – повечето изходни пунктове за изкачване са на не повече от половин час от града. Друга предпоставка е, че повечето туристически маршрути, които водят до горе, са сравнително леки.
Черни връх е най-високият връх на Витоша със своите 2290 м. Това я нарежда на четвърто място по височина в България след Рила (връх Мусала – 2925 м), Пирин (връх Вихрен – 2914 м) и Стара планина (връх Ботев – 2376 м). Черни връх намира челно място в друга класация – втори най-ветровит връх след вр. Мургаш (10.3 м/сек) със средна скорост на вятъра 9.3 м/сек. Учени изчисляват, че горе има средно едва 25 дни в годината, в които не духа. Освен това, е едно от най-влажните места в България с годишни валежи около 1100 мм. Ако успеете да хванете ясно време, ще може да се насладите на гледките към Рила, Верила, Плана, Средна гора, Стара планина, Люлин, Голо бърдо и цялото Краище.
Както споменахме по-горе, Черни връх е един от най-изкачваните върхове в страната. От всички страни на Витоша тръгват маркирани туристически маршрути, които се пресичат на най-високата точка. Най-близкия изходен пункт за изкачването му е хижа Алеко – само на 3 км по червената маркировка. Най-предпочитан за хората си остава маршрутът от хотел Морени, макар и с 2 км по-дълъг, тъй като е изключително лек. Други подходящи за изкачването му преходи са от с. Ярлово, с. Кладница, с. Железница, с. Бистрица, кв. Княжево и още други. Най-горе може да поседнете и в любимата за мнозина чайна на заслон Черни връх. Освен нея, на върха има метеорологична станция и пост на Планинска спасителна служба.
Природен парк Витоша е първият природен парк на Балканите. През годините многократно са се менили границите му, но това не засяга най-високия му връх. Той се намира на границата на резерват „Торфено бранище“, представляващ обширна заблатена местност с торфена покривка, която на места достига до 2 м. Това е причината по маршрутите нагоре да има големи петна с размекната почва, които се задържат през по-голямата част от годината. В „Торфено бранище“ се срещат стотици видове водорасли и мъхове.
„Бистришко бранище“ е друг резерват в непосредствена близост до Черни връх. Неговата цел е да съхрани популацията от смърчове в района на Стара река, които са на възраст над 100 години. През 1977 г. той е включен в програма „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО.
Югозападно от Черни връх се намира местността „Сухото езеро“, където преди няколко столетия е имало две езера. В последствие те са били пресушени заради рудодобива в района.
Черни връх е един от 100-те национални туристически обекта.
