Подробна информация за маршрута
Като цяло Черни връх (2290 м) е един от лесните за зимно изкачване планински първенци в България, което се обуславя от достъпността с превозни средства до високите части на планината. Хижа Кумата е едно от местата, до които пътят се почиства и е проходим, разбира се при зимни условия. Затова и зимният туристически маршрут за изкачване на Черни връх оттук е сравнително често използван. Значително по-спокоен е от маршрутите от страната на хижа Алеко, по които се тълпят върволици скиори, но по някое време и по него трафикът се увеличава. По-малко хора по него означава и по-малко утъпкване, следователно е по-изморителен, но пъртина почти винаги се намира в хубаво време.
Както споменах, до хижа Кумата пътят се почиства, но не се опесачава и си е сняг. До нея са 20 км от квартал на Бояна. Туристическата маркировка е идеална и ако я следвате стриктно, ще затъвате възможно най-малко. Ще вметна, че аз не съм го минавал в дълбока зима, но жалоните си личаха отчетливо и бяха нагъсто и въобще няма нужда от GPS трак. За този преход не са нужни котки, но снегоходки са силно препоръчителни. В преходните части на зимата, когато снеговете са малко, може и без, но все пак има места с дълбоки преспи и навявания. Най-неприятният от тази гледна точка участък е изкачването след местността Конярника. Освен хижа Кумата и заслон Черни връх, по самия маршрут има два други заслона – Конярника и Самара – единият в началото и един малко преди върха. С изключение на първите няколкостотин метра, през цялото останало време се движим на открито. Винаги имайте предвид, че на Витоша е много ветровито и съобразявайте екипировката с това. Ако нямате принадлежности за топене на сняг, вода има на хижа Кумата и на заслон Черни връх, който обаче работи само в почивните дни. Опасни участъци няма.
Тръгваме през гората край входа на хижа Кумата, откъдето табелите сочат началото на туристическия маршрут. Скоро излизаме на открит път, от който почти веднага излизаме вдясно, накъдето сочи друга табела. Не след дълго излизаме на Конярника, където гората свършва. Преходът върви покрай заслона и следваме жалоните от зимната маркировка покрай малката горичка насреща. Ще отбележа, че зимната е малко по-обиколна от лятната, която цепи директно под стария лифт. Обръщам внимание, че много често може да има пъртина и по лятната. Ако е добре отъпкана, може да я пробвате, но в противен случай съм убеден, че много повече ще затъвате там.
Тази част от маршрута е най-неприятна, защото хем си е нагорнище, хем има много навявания. Снегоходките биха били безценни в случая. В противен случай се затъва бая. Иначе, мине ли това, следва дълъг прав участък, който е сравнително твърд и се върви по-лесно. Черни връх се вижда отсреща и изглежда така близко, но всъщност има два часа и нещо до него. Вляво бялата пелена на планината покрива резерват Торфено бранище. Правият участък е горе-долу до заслон Самара, след който започва постепенно изкачване за около час. В началото е лесно, но постепенно наклонът се увеличава, а след жалон номер 25 си е тегаво или просто ние бяхме вече поуморени в края на прехода.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
