Подробна информация
Ако някога сте пътували от Асеновград за Смолян едва ли сте пропуснали една от най-големите забележителности в този регион. На голяма отвесна скала, точно над прохода, се извисява старинната фигура на “Св. Богородица Петричка”, единствената изцяло запазена част от Асенова крепост. Тя лежи на самия ръб на масива, сякаш готова всеки момент да се откърши от него. Близо хилядолетие, обаче, е неподвластна на нищо, за да се предаде спомените за средновековието и на нас.
А далеч по-стари спомени пази тази местност. Известно е, че древните траки са населявали това място около 5 в. пр.н.е. – 4 в. пр.н.е., за което сочат археологическите разкопки. Един от главните проходи, който свързва Тракия с Гърция е охраняван от голяма крепост, която се е издигала на мястото на Асеновата. Местоположението е идеално за токова укрепление, тъй като до него може да се достъпи единствено от югозападната страна, а от другите е на практика недостижим поради специфичния ландшафт на планината. Дори от входната страна е трудна за завземане, тъй като на места пътеката е изключително тясна.
По византийско време в летописите се споменава с името Петрич. Има три големи строителни периода – 9 в., 11 в. и 13 в., а първите писмени сведения за нея са от 1083 г. Тогава византийския военачалник Григорий Бакуриани основава Бачковския манастир и му преписва крепостта заедно с обособилите се села около него Петрич и Стенимахос. В устава на храма Петрич е описан като сърцевината на богатия земеделски регион, който разполага със собствена армия и администрация.
С времето тя минава под много различни владения. През 1204 г. е превзета от кръстоносците, а под тяхното командване издържа 13-месечна обсада от цар Калоян и неговата армия. Малко по-късно попада в ръцете на българите, за да дойде периода на най-голям разцвет. През 1231 г. цар Иван Асен II прави мащабни разширения и оставя свидетелство за това под формата на скален надпис, който гласи:
В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.
Именно тези факти са предпоставка в последствие да бъде наименувана Асенова крепост, а градът в подножието – Станимака, да бъде прекръстен на Асеновград. По това време калето се утвърждава като стопански център. За грандиозните преустройства говорят археологическите разкопки, при които са открити основите на крепостни стени от това време, крепостна кула, феодален замък, множество жилищни постройки и две водохранилища. От тогава датира и най-запазената част от владението – църквата “Св. Богородица Петричка”. Първият етаж от нея вероятно е бил пригоден за костница, но никога не е използван за такава. На втория е същинската църква, в която различаваме стенописи от 13 в. Тя е една от първите източно-православни храмове, към който е построена кула, служеща едновременно за камбанария и наблюдателница.
Залезът на Асенова крепост, за който сочат летописите, е по време на войната за престола, която през 1402 г. водят синовете на султан Баязид – Сюлейман и Муса. Муса се укрепва в нея, където води тежки битки с брат си. В крайна сметка не издържа и се предава, а след тази победа мястото е изравнено със земята. Единствено църквата “Св. Богородица Петричка” остава непокътната, незнайно поради каква причина.
Днес Асенова крепост е един от 100-те национални туристически обекта.
Част от снимките са дело на Велина Кръстева.
