Подробна информация за маршрута
Един от най-удобните изходни пунктове за изкачването на връх Полежан (2851 м) е хижа Безбог, тъй като до нея се стига с лифт или по черен път. Преходът до първенеца на Полежанското било е сравнително лесен, но имайте едно наум ако страхът ви към височини е по-голям. На доста места има опасност от подхлъзване и нестабилни камъни, така че внимавайте. Маршрутът, който ще използваме не минава през връх Безбог (2645 м), а го заобикаля от юг. Теренът е предимно каменист. През цялото време се движим на открито, без много сянка. Вода по пътя няма. В края ще се отбием и до връх Малък Полежан (2822 м), който е също един от първенците на България, делейки 8-ото място с връх Каменица (2822 м).
Тръгваме на юг от хижа Безбог, покрай Безбожкото езеро. Следваме маршрута към Попово езеро, който се движи по жълта (за хижа Демяница) и зелена (за хижа Пирин) маркировка. Пътеката е от ясна по-ясна и в хубаво време рядко остава празна. Оттук се стига и до заслон Тевно езеро. Първоначално е равна и не толкова камениста, но постепенно набира височина и става по-твърдо под краката ни. Вече изкачваме Безбожкия превал, където клекът става все по-гъст и висок. Пътеката завива бавно надясно покрай склона и след леко слизане сме на разклона за нагоре. До този момент сме изминали малко над километър.
Тук маркираната пътека си продължава напред, а ние трябва да излезем от нея вдясно, където преходът върви по немаркирания маршрут за върховете Безбог и Полежан. Той минава по сравнително тясна камениста пътека, по която отново се редуват полянки и клекове. С увеличаването на надморската височина и растителността започва да се губи (изключваме тревата). Наклонът продължава да е поносим, като точно преди излизането на седловината се поувеличава.
Прибавихме нови 200 м денивелация и сега сме на кръстопътя, където връх Безбог е надясно, а връх Полежан – наляво. Знаем накъде сме и целта вече е ясно различима. Дори изглежда на една ръка разстояние, но, както често се случва в планината, реалността не е точно такава. Както сме до него, така и имаме още около час до горе.
Билото е сравнително широко и няма особена опасност. Камъните стават постоянно явление и се поразклащат повече от необходимото, но си я караме безпроблемно. По-голямата опасност е от стъпване накриво и изкълчване на глезен. За сметка на някои неудобства, преходът поне е горе-долу лек, заради малкия наклон. А гледката – какво да кажем. Това им е хубавото на билните маршрути. Към края наклонът отново напомня, че сме в планина и със задъхване достигаме до Полежан. Върхът е обсипан с камъни, ще каже човек, че някой ги е струпал на куп. Постоянно ти хлопа под краката.
Оттук поглеждаме към крайната точка на нашия маршрут – връх Малък Полежан. Пада се югозападно от нас. Очаква ни малко повече от 50 м денивелация слизане и след това леко изкачване. Има едни 300-400 м до него. След това пред нас са много опции за продължение. Дали ще е слизане до Тевно езеро или пък преход до хижа Демяница зависи от нас. Може пък да решим да се върнем до хижа Безбог, но този път през връх Безбог.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
