Подробна информация за маршрута
Връх Дженгал (2729 м) е сред най-желаните за изкачване върхове в Пирин и тук ще опиша маршрута до него по оранжевите точки от заслон Тевно езеро. Доста хора го свързват с високите дози адреналин, но по-скоро става дума за изкачването от другата му страна – откъм Попово езеро. От тук е доста по-лесно и многократно по-безопасно. В никакъв случай обаче не трябва да се подценява, защото има доста места, където можете да си докарате беля. Голяма част от него минава по морени и скали и не е трудно да пострадате, особено ако не следвате маршрута от GPS трака.
Най-важното за маршрута
- Началната точка е заслон Тевно езеро, до който се стига единствено пеша по най-различни туристически маршрути.
- Маркировка до връх Дженгал официално няма. Има обаче напръскана по камъните следа от оранжеви точки, която мога да кажа, че води по оптималния откъм трудност и безопасност преход. Но е много лесно да се залутате по неподходящи участъци, защото на моменти всичко изглежда абсолютно еднакво.
- Питейна вода има само на заслон Тевно езеро.
- Теренът е силно пресечен – основно каменист и морени.
- Открит/сенчест – През цялото време сме на открито, а вода няма.
- Опасностите, ще повторя, са от хлъзгане, спъване и други типични за Пирин евентуални проблеми. Не съм сигурен дали маршрутът е подходящ за хора със страх от височини.
От заслон Тевно езеро до връх Дженгал
Тръгваме към връх Дженгал по пътеката зад заслон Тевно езеро към седловината между върховете Валявишки чукар (2662 м) и Момини двори (2722 м). Оглеждаме се за оранжевите точки, но въпросът е да стигнем до тази част на седловината, където е улеят, който слиза надолу към Валявишкия циркус. Важно е да се мине през това място, защото е основоположно за остатъка от прехода. Там има една по стръмна скала, по която да слизаме по-внимателно. Скоро започва подскачането по огромните камъни на морените. От време на време има лека промяна на терена, но рядко. Поне час припкаме по скалните късове, докато най-сетне стъпим на стабилна за краката почва. Това се случва на премката между Дженгал и Момини двори. Минаваме покрай острия зъбер, който привлича вниманието отдалеч, и се отправяме нагоре към върха.
Оказва се, че самото изкачване е технически най-лесната част от маршрута, макар че отдалеч да не изглежда така. Тук си е бъхтене само нагоре, но предимно по мекичко. По пътеката са се образували удобни почвени стъпала, които улесняват повишаването на денивелацията. Може би половин час е достатъчен за достигане на най-високата точка на връх Дженгал и общо 1:45 от заслон Тевно езеро.
Там няма нужда от думи – вижда се почти всичко от Северен Пирин. Надолу пък ще забележим и „местната“ забележителност – Самодивските езера, известни още и като Кралеви езера. Самият връх Дженгал за кратко е носил името Самодивски връх. Впечатление ще направи, че едно от езерата е с формата на сърце и оттам произхожда името му Сърцето на Пирин. Кратка почивка и назад. Освен слизане към Валявишките езера и продължение нанякъде от там (хижа Демяница, връх Полежан (2852 м), хижа Безбог), не се сещам за друга възможност за преход от тук.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук