Подробна информация за маршрута
Връх Джангал (2729 м) е сред най-желаните за изкачване върхове в Пирин и тук ще опиша маршрута до него по оранжевите точки от заслон Тевно езеро. Доста хора го свързват с високите дози адреналин, но това по-скоро става дума за изкачването от другата му страна – откъм Попово езеро. От тук е доста по-лесно и многократно по-безопасно. В никакъв случай обаче не трябва да се подценява, защото има доста места, където можете да си докарате беля. Голяма част от него минава по морени и скали и не е трудно да пострадате, особено ако не следвате маршрута от GPS трака.
До заслон Тевно езеро се стига единствено пеша по най-различни туристически маршрути. Пътека от него до връх Джангал няма, няма и официална туристическа маркировка. Има обаче напръскана по камъните следа от оранжеви точки, която мога да кажа, че води по оптималния откъм трудност и безопасност преход. Но е много лесно да се залутате по неподходящи участъци, защото на моменти всичко изглежда абсолютно еднакво. Както споменах, основно се движим по каменист терен и морени. През цялото време сме на открито, а вода няма. Опасностите, ще повторя, са от хлъзгане, спъване и други типични за Пирин евентуални проблеми. Не съм сигурен дали маршрутът е подходящ за хора със страх от височини.
Тръгваме по пътеката зад заслон Тевно езеро към седловината между върховете Валявишки чукар (2662 м) и Момини двори (2722 м). Оглеждаме се за оранжевите точки, но въпросът е да стигнем до тази част на седловината, където е улеят, който слиза надолу към Валявишкия циркус. Важно е да се мине през това място, защото е основоположно за остатъка от прехода. Там има една по стръмна скала, по която да слизаме по-внимателно. Скоро започва подскачането по огромните камъни на морените. От време на време има лека промяна на терена, но рядко. Поне час припкаме по скалните късове, докато най-сетне стъпим на стабилна за краката почва. Това се случва на премката между Джангал и Момини двори. Минаваме покрай острия зъбер, който привлича вниманието отдалеч, и се отправяме нагоре към върха.
Оказва се, че самото изкачване е технически най-лесната част от маршрута, макар че отдалеч да не изглежда така. Тук си е бъхтене само нагоре, но предимно по мекичко. По пътеката са се образували удобни почвени стъпала, които улесняват повишаването на денивелацията. Може би половин час е достатъчен за достигане на най-високата точка на връх Джангал.
Там няма нужда от думи – вижда се почти всичко от Северен Пирин. Надолу пък ще забележим и „местната“ забележителност – Самодивските езера, известни още и като Кралеви езера. Самият връх Джангал за кратко е носил името Самодивски връх. Впечатление ще направи, че едно от езерата е с формата на сърце и оттам произхожда името му Сърцето на Пирин. Кратка почивка и назад. Освен слизане към Валявишките езера и продължение нанякъде от там (хижа Демяница, връх Полежан (2852 м), хижа Безбог), не се сещам за друга възможност за преход от тук.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
