Подробна информация за маршрута
Маршрутът от Бонсови поляни до връх Дупевица (1256 м, най-високият връх на планина Люлин) през Горнобанския манастир според мен е една идея по-подходящ за изкачване през този през хижа Бонсови поляни. Първо – защото не е толкова монотонен и си има задъхващи участъци, по които да усетим планината. Второ – минава през интересно място като манастира. И трето – когато има възможност, аз обичам да слизам по друг маршрут, и смятам, че този през хижата е доста по-подходящ за слизане, защото не е никак натоварващ за краката. Така или иначе и по двата гледките са чак на връх Дупевица.
До местността Бонсови поляни във вилна зона Люлин се стига с автомобил. Има и автобус 103, който обаче върви само няколко пъти на ден. Туристическа маркировка за това изкачване няма. Върви се изцяло през гора, което е супер за летните месеци. Вода има само край Горнобанския манастир. Противно на очакванията, теренът е в голяма част каменист и може да не ви е приятно да тръгнете по маратонки. Опасни участъци няма.
От Бонсови поляни до връх Дупевица
Маршрутът започва от паркинга при последната спирка на вилна зона Люлин. Като застанем с лице към най-високата част на планината, можем да видим докъде ще се качим. Има една висока кула, до която трябва да стигнем, а малко след нея се намира връх Дупевица. Тръгваме в посока гората. След стотина метра вляво се отклонява отклонява път, който води до хижа Бонсови поляни. Ние сме си направо. Десетина минути в гората ни отвеждат по стар асфалтов път до Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий“. Ние сме по пътя, който тръгва зад него. Там е и единствената чешма по пътя. След минута-две вляво излиза черен път нагоре. По него сме.
Оттук насетне има доста пресичащи се пътища, прокарани от мотори, джипки и АТВ-та. Тук може би е моментът да спомена, че Люлин щне е от най-спокойните планини. През уикендите пращенето на двигатели се чува по-често от песните на птиците. Както и да е, макар да има доста кръстосващи се пътеки, маршрутът до връх Дупевица се следи лесно. Може би единственото място, което трябва да спомена, е малко след като тръгнахме по черния път. Той прави голям завой надясно и малко след него се раздвоява. Направо е една идея по-обрасло и наистина не сме натам.
Ние сме наляво и оттук започва по-тежката част от прехода. Изкачването е поне половин час по равномерен голям наклон. Освен това теренът става по-пресечен, благодарение на улеите, които си е издълбала водата. В крайна сметка няма много за описване и така вървим, докато излезем край кулата. Пътят минава покрай нея и излиза на стария асфалт към връх Дупевица. Тръгваме надясно по него. След десетина минути покрай руините на старите военни поделения, вляво от пътя излиза пътечка (за която има табела). Петдесет крачки и сте на най-високия връх на Люлин планина.
Добре че връх Дупевица е обзорен, за да останем още по-доволни от прехода. На финала можем да седнем на бункера край върха, за да хапнем на хубав фон. За да не слизате от същото място, оттук надолу може да минете по другия маршрут през хижа Бонсови поляни, който освен всичко е по-щадящ за краката.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
