Подробна информация за маршрута
Маршрутът за изкачване на връх Дупевица (първенецът на Люлин планина) от Княжево е удължение на стандартния маршрут от Бонсови поляни по стария път за бившите поделения. С малката разлика, че не минаваме през хижа Бонсови поляни, а на влизане във вилна зона Люлин тръгваме директно по пътя. Удължението е от столичния квартал Княжево до вилната зона. Преходът е сравнително лесен, като изключим педята сняг, която ме бавеше и измаряше повече от необходимото.
До Княжево може да стигнете както с автомобил, така и с автобусни линии 58 и 59, като вторият е по-редовен и се движи и уикендите. От лентова маркировка тук-таме има само следи. Зимна няма, разбира се. Снегонавявания имаше само около паметника на Кърлежа и бяха малко. Там е и единствената вода по маршрута. Движим се предимно на открито. Опасни участъци няма.
От Княжево до Дупевица
Тръгваме за връх Дупевица от местността Мала кория в Княжево по широка пътека нагоре през гората. Не след дълго излизаме на поляна в местността Кърлежа, както беше написана на един паметник. Срещу нас е този паметник, като ние го подминаваме отляво, за да съкратим пътя. Вървим само нагоре, където след 500 метра хващаме пътека вляво през гората. Там направо тръгва път, който дори да хванем, пак стига до вилна зона Люлин.
Когато гората свърши се намираме на пътя между вилните зони Черния кос и Люлин и ни трябва почти километър, за да стигнем до Люлин. На първата пресечка във вилна зона Люлин завиваме наляво. Вървим 5 минутки покрай къщи и отново навлизаме в гората, която ни съпътства до самия връх. Оттук нагоре не се отклоняваме. Под снега е стар асфалтов път, за който личи по бабунките, че е в доста лошо състояние. Маршрутът продължава само направо и нагоре.
Около час вървене по него ни води на един остър завой на пътя надясно, от който излиза ръкав вляво, който споменавам, за да не тръгнете случайно по него. След завоя има и порутена постройка и пътят продължава още известно време. Стига до една висока метална кула и 100-200 метра преди нея прави нов завой, този път вляво.
Оттам се върви само направо, покрай запустели бетонни постройки на старо военно поделение. Подминаваме ги и малко след това трябва да излезем от пътя (имаше жълта табела) изкатервайки 2–3 метра, където се намира триангулачният знак на връх Дупевица, който е край на нашия преход.
Оттук може да разнообразите и да се върнете по маршрута за Дупевица през Горнобанския манастир. Предполагам, че в тежки снежни условия по него ще се слиза лесно, тъй като наклюнът е голям и лесно ще се припълзга.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук