Подробна информация за маршрута
Този кръгов маршрут в Люлин планина е с цел връх Дупевица (1256 м) и минава покрай в.з. Люлин, хижа Бонсови поляни, Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и изкачва последователно върховете Асина Могила (Голяк, 1122 м), Благото (1149 м), Добринова Скала (1228 м). С малки изключения маркировка няма. В ниските горски участъци камионите за дърводобив и офроуд джиповете са направили доста пътища, така че силно препоръчвам стриктно следване на трака. Освен това са доста издълбани и е хубаво да имате предвид, че при дъждове е доста кално, особено пролетта и началото на лятото. Във високите части пък са минавали АТВ-та и мотори (можете и вие да срещнете), така че отново препоръчвам следване на трака.
От Княжево до вилна зона Люлин
Стартовата точка на този кръгов маршрут до Дупевица е в столичния квартал Княжево, махала Мала кория, на около 500 м от спирка на автобусите за Владая. Тръгваме по широка горска пътека нагоре. Не след дълго излизаме на поляна в местността Кърлежа, както беше написана на един паметник. Преди него излизаме от пътеката наляво, за да съкратим пътя и вървим само нагоре, където след 500 метра хващаме една пътека вляво през гората. Дори да продължим по пътя ще излезем пак където си трябва – във вилна зона Люлин. Когато гората свърши се намираме на пътя между вилните зони Черния кос и Люлин и ни трябва почти километър, за да стигнем до в.з. Люлин. Там на първата пресечка завиваме наляво, като има табелка с посоката за връх Дупевица.
Вървим 5 минути покрай къщи и отново навлизаме в гората. След още 5 минути ще видим табела, която ни показва пътека вдясно за хижа Бонсови поляни. Слизаме 3-4 минути до хижата и покрай нея продължаваме до асфалтовия път от другата страна на вилната зона. Тук ще споменем, че ако продължите по пътя в началото на вилната зона, ще излезем на същото място – в началото на горската част на местността Бонсови поляни.
Параклиса „Вси Светии“ и обиколката на върховете
След десетина минути по асфалт стигаме и до Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий“. Това е едното място по пътя, на което има вода. Минаваме вдясно пред манастира (отзад вляво тръгва директния маршрут за връх Дупевица) и навлизаме в ниската част на гората, като през цялото време се движим по черни пътища с дълбоки коловози. След около километър и половина стигаме до рекичка, до която се намира параклиса „Вси Светии“. Край него има чешма (последната по маршрута). Там има много старата табелка показваща пътека в ляво към хижа Люлин – нашата посока.
От тук започва планинското изкачване, изцяло в гората. Около 1 км се движим по ясно различима пътека, която се вие по склона на серпентини и достига до мястото, където трябва да се отбием. Основната пътека продължава на право. Вдясно е първата ни отбивка – след 3-4-минутно изкачване се стига до връх Асина Могила, в много карти отбелязан под името Голяк. Котата е ниско сред дървета, като има поставена нова плоча с името и височината.
Връщаме се до мястото, където отбихме, и продължаваме по основната пътека. След около 800 м достигаме и до следващия разклон, на който трябва да се отбием. В средата му има кол с табелка, която сочи надясно спрямо нас, към село Мало Бучино. Тук е втората ни отбивка – отново след 3-4 минутно изкачване, в посока Мало Бучино, стигаме до връх Благото, котата се намира в ниското до храсти.
Крайната цел на нашия кръгов маршрут – връх Дупевица
Връщаме се до разклона. Спрямо връх Благото, който сега е зад гърба ни, трябва да продължим направо (или наляво спрямо основната пътека). Пред нас седи стръмен склон, приличащ на малка ски-писта. След нов 1 км стигаме до връх Добринова Скала – отбелязан е с висок кол с Бълагарското знаме. При хубаво време има разкошни гледки към София и Витоша.
Пътеката продължава надясно и след около 1 км се стига до отбивката за връх Дупевица. Върхът се намира 15-20 м встрани от пътеката и трябва да се внимава да не бъде пропусната отбивката. Има сложена табелка, която сочи към върха, но табелката се вижда само идвайки от другата посока. Достигаме целта на този кръгов маршрут връх Дупевица, на който има голяма бетонна пирамида и отново Българското знаме. Гледките отново са към София и Витоша, леко встрани има гледка към Перник и планината Голо Бърдо.
Слизането до махалата Мала Кория е около 6.5 км. Затваряме кръга от Дупевица до в.з. Люлин по стар изронен асфалтов път, а след това слизаме по същата пътека, по която се качихме до вилната зона. В летен и горещ ден по-приятно би било минаването на маршрута в обратна посока, тръгвайки сутрин – така в хладните часове ще се върви по асфалта и по билото, а през по-топлите часове ще бъдем в гората на сянка.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
