Подробна информация за маршрута
Това е един живописен туристически маршрут, който води началото си от кв. Княжево, малко след последната спирка на автобус №63. И двата пъти, които сме ходили, край това място имаше няколко бездомни кучета, които може да всеят малко смут, но се оказаха безобидни и само си играеха.
Както и да е, от спирката продължаваме в посока извън града. От лявата страна на пътя тръгват доста пътеки, но ние ще поемем по тази, която е най-добре обозначена. Едва ли ще я пропуснете, тъй като има много табели и стрелки, обозначаващи туристическата пътека. През цялото време преходът до х. Момина скала се движим по жълтата туристическа маркировка, оттам до Боянския водопад маркировката е зелена, след което няма такава, но пътеката не може да бъде объркана. Тръгваме по нея и бавно започваме да се изкачваме.
В самото начало стигаме до едно местенце с чешма, където на разклона завиваме надясно. Оттук следваме изцяло пътя и маркировката, които трудно можем да объркаме. Движим се по камениста пътека, която от време на време преминава и в асфалт, следователно е удобно за вървене. Цялото протежение на пътеката се нарича също така “Алея на билките”. Ще забележите на няколко места по време на похода големи информационни табла, които описват какви билки можете да откриете в природен парк Витоша, както и как и за какво се използват. Освен тези табла, по дърветата често се срещат и малки табели с мисли и цитати на лечителя Петър Димков.
След първите 2 км пресичаме главния автомобилен път. Преминаваме покрай отбивката за местността Дендрариум, където се намира Музея на мечката. Малко по-късно подминаваме и отбивката за Музея на совата, а непосредствено след нея е второто пресичане на автомобилния път. Половин километър нататък можем да направим спирка за отдих край една чешма, до която са сковани няколко пейки и масичка.
5 минути след почивката достигаме до голяма поляна в местността Златните мостове. Оттук поемаме наляво по пътя край поляната, а след бариерата, където пътя има разклонение ние хващаме пътеката, която се движи успоредно на автомобилния път. Не че не може по него (и двата ни отвеждат на едно и също място), но ние предпочитаме сред дърветата. Километър и половина по-късно се намираме на друга голяма поляна – тази край х. Момина скала.
Минаваме покрай хижата и оттук сменяме маркировката на маршрута. Зарязваме жълтата и се отправяме по зелената надолу. Това е и пътя към Боянския водопад. 15 – 20 мин. е разстоянието от хижата до него. Ако решим, можем да му се порадваме, след което отново да се качим до основната пътека и да продължим да я следваме. А тя е лека и широка, което е допълнителен комфорт в случай, че вече започваме да се измаряме. Не повече от 20 – 30 мин. надолу ни водят до разклона за Боянското езеро. Този път решихме да минем през него, а другия е по-бързия до Бояна. Улея до езерото е малко стръмен и през есента в него се събират много навявания от листа. Хубаво е да се внимава, тъй като има и някои неприятни камъни под тях, с оглед да не изкълчим нещо.
След като разгледаме и езерцето се отправяме надолу към кв. Бояна. Туристическия маршрут тук е споделен, затова трябва да внимаваме за засилени велосипедисти. Той ни води на зиг-заг надолу. След около 500 м трябва да поемем по пътеката наляво и като я следваме, скоро се озоваваме в кв. Бояна, където преходът ни прикючва.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
