х.Чакър войвода – вр.Дено – вр.Иречек – вр.Малка Мусала – вр.Мусала

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция
  • Категория: Пешеходни
  • Сезон:
  • Област: София Област
  • Планина: Рила
  • Начална точка: х.Чакър войвода( 42.229781, 23.628934 )
  • Крайна точка: вр.Мусала( 42.179225, 23.585210 )
  • Денивелация: 1015 м1910 м - 2925 м
  • Дължина: 9 км
  • Времетраене: 5 часа
  • Информация: 06.08.2016
  • Източник: Панайот Толев
  • Маркировка:
  • Трудност:

Моля, имайте предвид, че голяма част от данните са неофициални, може да съдържат неточности и са предназначени за спомагателно, а не основно средство за ориентация при избор или провеждане на преход.

0м 0м 0м 0м 0м
Изтегли GPS трак Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо

Подробна информация за маршрута

Най-важното, което трябва да знаете, е, че ако имате страх от височини, този маршрут не е за вас. Има няколко сложни и опасни участъка, които не са за всеки. В течение на прехода изкачваме последователно четирите най-високи върха на Рила планина – вр. Дено, вр. Иречек, вр. Малка Мусала и вр. Мусала. Маркировка има до атаката на връх Дено, а от там нататък се движим по билото и едва ли можем да се объркаме, тъй като върховете ясно се открояват. Друг основен елемент е, че никъде по пътя няма вода, така че е задължително да се запасите според нуждите си. Преходът отнема поне 5 часа и върви само на открито, така че в топли слънчеви дни водата може да е проблем. Също така, бяхме чели, че в тази последователност е по-трудно да се направи прехода, но определено не ни се стори така – обратно е по-неприятно.

Тръгваме от хижа Чакър войвода по широк черен път на юг, в посока хижа Марица. Не след дълго излизаме на широка поляна, където виждаме големи информационни табели и стрелки за хижа Мусала, сочейки вдясно от пътя. Натам поемаме по тясна, но ясна пътека. Срещу нас различаваме връх Шатър, който трябва да заобиколим, и връх Дено, зад него.

Маршрутът се вие и подсича един безименен връх, след което излизаме на малка полянка, където виждаме колова маркировка. На втория кол е Разклон 3, където трябва да завием наляво със зелената маркировка, преминавайки по „Пътеката на боровинките“. Близо километър и половина вървим по нея, заобиколени от клекове от двете страни. Постепенно ставаме по-високи от растителността и откриваме първите гледки пред себе си. Колкото повече заобикаляме Шатър, толкова по-каменист става теренът. Минаваме покрай една панорамна площадка, където се открива страхотна гледка към Жълтите езера.

Пред нас вече е Дено, а пътеката подсича и него от север, докато стигне до северозападния му склон. Тук напускаме маркировката и се отправяме нагоре, към върха. Няма пътека, но целта се вижда ясно и я караме откъдето пожелаем. Върхът не е труден, просто наклонът е по-голям. След има-няма 20 мин се намираме на първата точка от нашия преход. Тук вече нищо не пречи на гледката във всички посоки. Под нас е хижа Мусала, заедно с Мусаленските езера, а насреща ясно се различават и следващите точки от прехода – върховете Иречек, Малка Мусала и Мусала.

След кратка почивка продължаваме маршрута със слизане от другата страна на Дено. Отново нищо сложно – широк тревист склон, който слиза до скалния феномен „Сфинкса“. Подминаваме го и следва леко изкачване до седловината, която свързва вр. Иречек и вр. Студения чал. Оттам има леко слизане и след това започва атаката на Иречек. Тя също не е трудна и не би трябвало да имате проблем. Пред вас има две точки, които ще ви се струват еднакви на височина. Лявата се води най-високата на връх Иречек – с 12 м повече от другата. Тук ни се откриват нови гледки – на изток Тъмното езеро, на запад Ледено езеро със заслона и глъчката по „магистралата към Мусала“ (маршрутът от лифта). Все по-близо е най-високия връх в България, но преди него имаме един доста костелив орех – Малка Мусала.

Лично според нас, изкачването на Малка Мусала беше най-сложната и опасна част от прехода. Седловината между Иречек и Малка Малка Мусала много наподобява на вид Трионите, затова си я кръстихме Малките Триони. По тях за пръв път започваме да усещаме пропастта под нас. Пътечката се различава, но на места може да се наложи да се вгледаме по-добре. Тя, разбира се, е доста тясна. Преминава се от лявата, източна страна на седловината, която е сравнително преодолима. Изкачването е доста стръмно и има места, където няма удобни за захващане камъни и същевременно няма удобни места за стъпване. Към тази част на маршрута трябва да се подходи с повишено внимание.

Най-после сме на върха. От юг вече ни се откриват Маричините езера, притаени между върховете Маришки чал, Манчо и Близнаците. Все по-близо е и връх Мусала, от който ни разделя само една назъбена седловина. Правим една почивка преди тръгване към психически най-респектиращата част от прехода – Трионите. Дали заради това, че вече минахме едно опасно предизвикателство с изкачването на Малка Мусала, или просто не са това, което изглеждат, Трионите не ни се сториха толкова страшни. Не ни разбирайте погрешно – пак е опасно, пак е стръмно и в никакъв случай НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ. Просто нашето сравнение с предното изкачване е, че тук е една идея по-лесно и пътеката изглеждаше малко по-широчка.

Тръгваме по Трионите. Ако внимавате достатъчно, няма да има проблеми. Прави се от южната страна, където ясно се различава пътеката през цялото време. Започваме със слизане надолу, по което има доста стръмнини. Повечето от тях са лесно преодолими, но има 2-3 по-костеливи. Едно от запомнящите се места е един процеп в скалата, който е малко неудобен и сравнително висок. По средата на седловината започва и изкачването. То е доста стръмно, но за сметка на това винаги има удобни места за хващане и стъпване. Дори един по един участък е сложено обезопасително въже, което допълнително ни улеснява.

Лека-полека достигаме крайната цел на нашия маршрут – връх Мусала. Радваме се, че пристигнахме в такова време, в което всички се забързаха да хващат лифта надолу и върхът си остана почти само за нас. Ако знаете какви навалици виждахме да се стичат по главния маршрут през целия ден, ще ни разберете. За половин час ни се надуха главите, но после Мусала притихна. Вече спокойно се порадвахме на гледките във всички посоки, преди да слезем за почивка към х. Мусала.

Места наоколо, които да посетите

хижа Чакър войвода – хижа Мусала хижа Ястребец – хижа Мусала х.Ястребец – вр.Алеко – вр.Безименен – вр.Мусала (по билото) к.к.Боровец – хижа Мусала – връх Мусала к.к.Боровец – хижа Мусала к.к.Боровец – хижа Чакър войвода хижа Марица – връх Мусала к.к.Боровец – хижа Ястребец /с лифт/ – връх Мусала

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.