Подробна информация за маршрута
Навсякъде можете да прочетете, че връх Мусала е лесен за изкачване връх. Това е така и ако сте минавали по класическия маршрут през хижа Мусала, то сте се уверили в това. Но Мусала може да бъде и труден, само трябва да смените подхода. Преходът до най-високия връх в България по билото след хижа Ястребец се конкурира доста успешно по трудност с този през Малка Мусала и Трионите. Това е и единствения начин да бъдат посетени върховете Алеко и Безименен, освен ако не сте алпинисти. Той е и по-приятния, от гледна точка на това, че през хижа Мусала в почивните дни е като Великото преселение на народите.
За самия преход ще кажем, че определено е сложен и опасен. За хора със страх от височини е изключително предизвикателство, а за останалите също се изисква смелост и повишено внимание. В обратна посока е още една идея по-сложно. На места няма дори ясно различима пътека и ще трябва да я карате по инстинкт. Гледайте времето да е хубаво и най-вече – да не е влажно. По този маршрут няма туристическа маркировка, а тук-таме пирамидки. Движи се изцяло на голо, вода няма по него, а теренът е основно каменист. Положителното е, че, както при всеки билен преход, и този е много живописен.
Започваме от лифтената станция край хижа Ястребец. Тръгваме по билната пътека, която в началото е широка и вървенето по нея е песен. Подминаваме ски пистите Маркуджиците и психически започваме да се подготвяме за тегавата част. Тук ще споменем, че и връх Алеко, и връх Безименен могат да бъдат подсечени от западна страна, стига да нямате интерес да ги изкачвате. По-долу, обаче, ще смятаме маршрута с достигане до тях.
Стигнем ли до ръба на връх Алеко, всичко придобива друг облик. Скалите стават по-отвесни, камъните са неизменна част от терена и опасните участъци са навсякъде. Има моменти, в които трябва да караме на четири крака. Оттук, почти до Мусала, трябва да сме изключително внимателни за подхлъзвания и нестабилни камъни. Тези, които не си падат по пропастите ще започнат да се замислят по-сериозно. Можем да подсечем леко и да търсим удобно място за изкачване. Бавно и трудно се добираме до връх Алеко, а гледките и гордостта след премеждията са двойно по-засилени. Можем да си направим една почивка, и физическа, и психическа, преди да продължим към Безименен.
Преходът в този участък изглежда една идея по-лесен. Дали защото вече сме си взели страха от изкачването на Алеко, дали защото наистина е така. Пак драпаме на места, пак внимаваме, но този път ни се получава по-лесно. Накрая сме покорили и връх Безименен.
Оттук следва последната фаза. Достигането до връх Мусала. Това е най-лесната от сложните части на маршрута. Разбира се, ако не подценявате. Винаги можете да си направите живота сложен от разсеяност. Катерим се по склона и стотина метра преди върха се сливаме с маршрута от хижа Мусала и най-накрая достигаме до заветната точка. Тук вече можем да се ободрим с нещо от заслон Мусала и да мислим накъде да продължим. Имаме много варианти. Дали слизане към хижа Мусала или още по-нататък – до лифта на Ястребец. Дали ще продължим от другата страна на Мусаленския венец, дали към някоя от хижите Марица, Заврачица или Грънчар.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук