Връх Околчица

  • Категория: Исторически
  • Област: Враца
  • Населено място:
  • Планина: Западна Стара планина
  • Координати: 43.15100, 23.58000
  • Уебсайт:
  • Адрес:
  • Телефон:
  • Работно време: няма
  • Почивни дни:

    няма

  • Входна такса:

    няма

  • Беседа: няма
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо

Подробна информация

– “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.” – това е написал великият Христо Ботев приживе.

– “На великия Ботев. Изпълни се пророчеството твое – жив си ти!” – в отговор е написано на малка скала до лобното място на поета-революционер.

Жив е той и жив е спомена за неговите братя по оръжие. Издига се гордо и величествено под формата на опълченски кръст на връх Околчица, познат още като връх Вола – мястото където през 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета. Към спомена за тази битка се връщат девет от сподвижниците на Ботев през 1901 г., когато участват в комисия, която изследва точното разположение на битката. Те търсят видно и удобно място, където да бъде съграден 35-метровият монумент, който виждаме сега. В основата на кръста се намира и параклисът “Св, Георги”.

На 16 май 1876 г. (по старо време) войниците започват да се качват на групи от различни градове на австрийския параход “Радецки”. За да не будят подозрение, те се представят като градинари, заминаващи за работа в Кладово, Сърбия. За следващия ден корабът бил завзет. Въпреки това хората на борда останали възхитени от държанието на воеводите, тъй като единствено искали да го използват за преминаване на българския бряг за святото дело на освобождението. След няколко дни капитанът дори отказал предложението на Осман паша във Видин, да качи 1000 турски войници, които да превози до Козлодуй.

Въстаниците акостирали в Козлодуй благополучно, целунали родната земя и се заклели, че ще дадат дори живота си за нейната свобода. Първо спрели в Козлодуй, където разпръснали група черкези, намерили няколко коня и осем коли, с които да изглеждат като група търговци. Към тях се присъединил и местния учител. Така стигнали до с. Бутан, откъдето прекосили реката и продължили в стройна подредба. Напред била група от 30 – 40 души, а останалата част била разделена на две части от двете страни на колите. По този начин имали бойна готовност при нападение. Нова черкезка група ги забелязала но не смеела да се приближи, като видяла добрата организация, а само пускала по някой изстрел от време на време. Така около полунощ стигнали до с. Борован, където ги очаквало голямо разочарование. Уговорено било да се присъединят 400 души. За жалост, от тях само един ги последвал.

На следващия ден продължили и когато стигнали до с. Баница били нападнати от двете страни отново от черкези и башибозук, този път значително повече – около 200. За да не бъдат обградени Никола Войновски заповядва първата група да заеме позиции на Банин връх, откъдето да стреля по врага. По този начин останалата част от четата може да се изкачи към Милин камък и оттам да защитава. Решават и първа възможност да продължат похода към Балкана. Битката се оказва доста тежка и са нанесени сериозни поражения. Въпреки това успяват да удържат позициите си, успяват да отблъснат турците, очаквайки помощта от Враца, която всеки момент трябва да дойде. Вместо тях, обаче, от града дошли нови 200 души, този път от редовната турска войска. Значително по-добре снаряжени с далекобойни пушки и големи оръдия те нанасят още сериозни щети на Ботевата дружина. Със сетни усилия успяват да отблъснат и тази вълна и продължават похода към планината. Успяват да избегнат турските постове и се насочват към Веселец.

На другата сутрин всичко изглежда спокойно. Въстанниците си отпочиват добре и се упражняват. В същото време Враца се вдига на бунт, който много бързо е потушен, но за всеки случай турските редови войски решават да не нападат, за да не се окажат обградени заради някаква случайност. Четата за пореден път очаква подкрепление край с. Косталево, което отново не идва. За това привечер започват да се ориентират към планината.

На сетния ден часовите забелязват, че армията на турците се разраства и вече достига около 500 души. Войновски и неговите хора вземат гребена на Камарата. Останалите, сред които и Ботев, се съсредоточават върху Купена о Околчица. Първите набези са отбити, а след това врагът се опитва да обиколи и да отдели групичките. Войновски отгатва тези намерения и контраатакува, с което печели нови чисти позиции и се подсигурява от едната страна. За да не бъде обграден изтегля своите назад. Постепенно цялата чета се съсредоточава върху Купена, Околчица и падината между тях. Бавно започва да се свечерява и огънят стихва. По това време, недалеч от върха, в падината Йолковица, Христо Ботев решава да потърси с поглед другата част от свитата си, но щом се изправя пада повален от куршум в сърцето. Така, на 20 май (по старо време), угасва един от най-ярките образи в историята на България и боевете за нейната свобода.

Целунахме Ботев по челото, което беше чисто и в тъмно се изтеглихме, оставяйки трупа му до самия тоя камък, където беше убит…

Това са спомените на единствения оцелял очевидец, Никола Обретенов, който е бил рамо до рамо с лидера си в момента на неговата кончина. Взели отличителните му знаци и покрили тялото му с клони, за да не се гаврят турците с него.

Общо 208 са били четниците. 94 от тях загиват, 26 са заточени и 2 умират в затворите. 76 успяват да дочакат освобождението, за което са дали толкова много.

Известно е, че Ботевата смърт е на 20 май, което е 1 юни по наше време. Дейците за националната победа, начело със Захари Стоянов нанасят корекция върху тази дата и оттогава официално, на 2 юни, прекланяме глава в чест на хората, платили най-високата цена за нашето освобождение. На тази дата, всяка година на връх Вола, хиляди българи отдават почит на смелите си предци. През годините се заражда идея, пътят на революционерите да бъде обособен с широка пътека оградена с два реда дървета. От 1946 г. се организира и националния туристически поход от Козлодуй до Околчица “По пътя на Ботевата чета”. Освен него множество туристически маршрути стигат и започват от връх Вола.

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция

Места наоколо, които да посетите

Къща музей „Димитраки Хаджитошев“ Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“ Училище „Възнесение“ Къща музей „Иван Замбин“ Къща музей „Григорий Найденов“ Цървка „Св. Възнесение“ Регионален исторически музей „Враца“ Етнографско-възрожденски комплекс „Никола Войвода“

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.