Подробна информация
Етнографско-възрожденският комплекс „Св. Софроний Врачански“ се намира в непосредствена близост до централната сграда на Регионалния исторически музей във Враца. Към него принадлежат пет от най-забележителните сгради в града, които поетапно описват бита и културата на населението в областта през периода от средата на 19 в. до началото на 20 в. Пригодяването на комплекса става поетапно, като най-рано е открита “къщата музей на Димитраки Хаджитошев”, през 1976 г. Постепенно са реставрирани и другите четири – възрожденското училище “Възнесение”, къщата на Иван Замбин, къщата на Григорий Найденов и църквата “Св. Възнесение”, за да се стигне до 1986г., когато е официалното откриване на комплекса.
В дома на фамилията Хаджитошеви тематично е отделена етнографската част, която показва как е изглеждала една възрожденска градска къща, строена през 1812 г. Другата част на експозицията е изцяло свързана с делата на фамилията. Освен като богати търговци, чиято дейност е излязла далеч от границите на Османската империя, те са известни като големи родолюбци. Славата тръгва от хаджи Тошо Ценов и се предава на сина му Димитраки Хаджитошев, който е един от най-борбените деятели за учредяването на самостоятелна българска екзархия и освобождение на България. Той е основната връзка на руското командване с региона, а пътят му е продължен от синовете му Тодораки, Замфираки и Александър.
Сградата на училище “Възнесение” е дом на българската култура и традиции. Четирите годишни сезона отговарят на четирите експозиции вътре. По един интересен начин се показва как отминава всяка четвърт от годината, какво е характерно за това време и как са посрещали празниците си българите. Наред с това са занаятите и поминъка на населението, а особено важна част от ежедневието му е свързана с духовата музика. Тук тя е на особена почит и съвсем естествено в изложбата е отделено специално място за нея.
Къщата музей “Иван Замбин” е един по-задълбочен преглед на основните отрасли във Врачанско. В експозицията се отличават три основни теми, свързани с поминъка на тази част от северозападна България. Златарството е развито до такава степен, че може да се смята за изкуство, а невероятните изработки и множеството изкусни произведения, които са изложени пред посетителите, свидетелстват за това. Заедно с тази колекция може да видите и автентично ателие от 19 в., което разполага с пълен набор от златарски пособия.
Друга особеност на производството в този край е отглеждането на копринената буба. В края на 19 в. е, може би, невъзможно да откриете семейство наоколо, което да не се е занимавало с буби. Можете да сравните двата, познати на местните, начина за отглеждането им – рядко срещаният стар и модерния нов.
Няма как да пропуснем и лозарството и винопроизводството. Множество отличия са спечелили местните производители от всевъзможни форуми. Благоприятните условия са от основно значение за качествената продукция и развитието в сектора. Голяма част от отгледаното тук вино напуска пределите на Врачанска област и дори преминава границите на Османската империя.
И ако повечето изброени експозиции изглеждат традиционни, следващата е не толкова често срещана. Ако някога сте си задавали въпроса какво е да си дете от времето на Възраждането, то къщата “Григорий Найденов” може да даде повече от задоволителен отговор на този въпрос. На това място може да се “порадвате” на легендарните парцалени кукли, кукли и фигурки от житни класове и царевична шума. Други видове играчки, топки, музикални кутийки, детски колички са част от експонатите в това отделение от комплекса.
Възнесенската църква е най-старата църква във Враца и със нея са свързани най-значимите събития в града. По случай 250-годишнината от рождението на св. Софроний Врачански през 1989 г. е създадена постоянната изложба “Старобългарското изкуство от Врачанско”, която събира на едно място различните стилове в църковното изкуство. Този паметник на българската култура притежава наследство от най-различни майстори в тази област. Иконостасът е дело на ваятелят от Дебърската художествена школа Антон Станишев. Има икони, изписани от брата на Захари Зограф – Димитър Зограф, а някои от тях той изработва съвместно със сина си Станислав Доспевски.
Не на последно място, идва редът на друга интересна експозиция, за която е отделено специално място в комплекса – “Традиционни превозни средства и модерно коларство”. Освен на модерните превозни средства е обърнато внимание на някои по-стари и по-интересни такива. Редом едни до други са застанали магарешката каручка и аристократичния файтон, селската волска кола и градската двуколка, все интересни и несравними за времето си транспортни пособия. А майсторът, от чиито ръце са произлезли, също заслужава място сред експонатите. Мито Орзов е самоук и трудолюбив врачанин, който постепенно успява да развие работилницата си и добива широка популярност. Дори самият Алеко Константинов го е “запаметил” в своите пътеписи.
Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“, като част от Регионалния исторически музей, е един от 100-те национални туристически обекта.
