Регионален исторически музей „Враца“

  • Категория: Музеи
  • Област: Враца
  • Населено място: гр.Враца
  • Планина: Западна Стара планина
  • Координати: 43.20069, 23.54737
  • Уебсайт: www.vratsamuseum.com
  • Адрес: пл. Христо Ботев 2
  • Телефон: +359 92 620 220
  • Работно време: 9:00-17:30
  • Почивни дни:

    1 Януари

  • Входна такса:

    4 лв.

  • Беседа: 10 лв.
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо

Подробна информация

До богатата култура и история на врачанския регион можем да се докоснем чрез множеството разнообразни експозиции, които ни предоставя Регионален исторически музей – Враца. Дълъг е периода на развитие на музейното дело в града. Значителен принос за това има една заможна търговска фамилия от времето на Възраждането. Смята се, че първата музейна сбирка е направена от богатия търговец Тошо Ценов, а по-късно делото му е продължено от сина и внука му, Димитраки Хаджитошев и Тодораки Хаджийски. За делото на последния се говори с възхита в записките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

В началото на 20 в. се заражда идеята за създаване на музей във Враца. Създадени са музейни сбирки в гимназията “Цар Борис III” и малко след това в дружество “Развитие”. По-късно, през 1940 г. двете са обединени в нова сграда, която, обаче, е сериозно засегната четири години по късно от въздушни удари по време на Втората световна война. Част от експонатите се увреждат и не могат да бъдат възстановени.

През 1953 г. е създаден Окръжният народен музей, а три години по-късно е изложена първата експозиция в кулата на Мешчиите. Към него е включен Етнографско-възрожденския комплекс “Никола Войводов”, който е открит по повод 100 годишнината на Ботевата чета през 1976 г., а след още 11 години и Етнографско-възрожденския комплекс “Св. Софроний Врачански”.

В централната сграда експозициите са поместени в няколко раздела. “Археологията” се дели на шест подраздела: “Праистория”, “Античност”, “Средновековие”, “Тракийски съкровища”, “Рогозенско съкровище” и Лапидариум.

“Праистория” обхваща периода от древността до началото на римската епоха. Тук са изложени сечива и предмети от бита, от които черпим сведения за постиженията на хората през далечното минало. Започваме от каменната ера, преминаваме през каменно-медната и бронзовата, за да завършим с желязната. Сред най-интересните експонати са култови съдове и гробове, глинени фигури, оръдия на труда и оръжия.

Хронологията ни отвежда до “Античността”, който обхваща периода на Римската империя и попадането на Балканския полуостров под нейна власт, както и ранновизантийската епоха. Напред в годините стигаме до раздела на Българското “Средновековие” и неговото наследство. Експозиция на открито е Лапидариумът, който съчетава каменни колони, надгробни плочи и други паметници.

Най-значително място в залата на “Тракийските съкровища” заемат откритията от Могиланската могила, които възхищават с изяществото си и разкриват майсторството на тракийските златари. Безспорно вниманието на посетителите се спира на сложните изпълнения от злато и сребро и фината изработка на накитите.  Не по-малко интересни са съкровищата от Мизия и Галиче, изложени в тази зала. Отделен е и кът, в който са поместени изделия от епохите след тракийската.

В самия край на миналия век е отделено специално място за най-ценната експозиция на музея – Рогозенското съкровище. През 1985г. дядо Иван от село Рогозен открива случайно част от него. Няколко месеца не смее да го предаде, защото се страхува, че посевите му ще загинат, понеже археолозите ще разкопаят двора му щом разберат за това. В крайна сметка той решава да занесе имането на кмета на селото. Историците реагират бързо на новината и през 1986 г. е открита и втората част от него, което го превръща в най-голямото по рода си тракийско съкровище откривано някога в България. Състои се от 165 сребърни предмета, част от които позлатени. Изследвания сочат, че съдовете датират от различно време, което води до изводи, че е принадлежало на голяма тракийска династия, съществувала между 6 в. пр.н.е. и 4 в. пр.н.е. Колекцията се радва на голям интерес в световен мащаб и нееднократно е напускал пределите на страната за големи изложби. Част от него се съхранява и в Национални исторически музей в София.

“Историята на България в периода 15 в. – 19 в.” започва с материали, свързани с падането на България под Османско робство. Въпреки вековното подтисничество и чуждата религия на властващите, народът в региона успява да съхрани традициите и вярата си и дори да ги развие. Свидетелство за това е изложбата от икони, църковни пособия, книги и ръкописи. Документи и материали показват детайли за формирането и просперитета на образованието и просветата. Друга част от тази експозиция е посветена на Софроний Врачански и ролята му на първият българин, ръкоположен за висш архиерей по време на османското владичество. Делата на Димитраки Хаджитошев, свързани с църковно-народните борби за отделяне от Цариградската патриаршия също намират място в този раздел, редом до други експонати с голямо значение за врачанската история и битките за национално освобождение.

Разделът “Нова история” разказва за развитието на врачанския регион до 1918 г. Основни теми засегнати в тази част от музея са индустриалната революция и ролята на този район в нея, развитието на селскостопанските отрасли, транспортната мрежа, банкерството и други административни и политически теми. Отделено е внимание и на приноса на врачани към освободителните борби и военните действия до 1918 г. Културата също намира място в колекцията със сведения за именити местни творци от различните жанрове на изкуството – Васил Кънчов, Иван Андрейчин, Андрей Николов, Иван Ценов Ангелов и много други.

“Ботевата зала” е изцяло посветена на легендарната чета на Христо Ботев. След Освобождението традиция във Враца стават Ботевите тържества. Именно с тях е свързана и експозицията в това помещение. Заедно с това са приложени множество снимки и документи на четниците, медали и ордени на освободителите, както и ключа от Враца, символичен жест на благодарност към предводителя на освободителните войски – генерал Леонов.

Последното кътче от централната сграда на музея носи името “Каменна дъга” и наистина съчетава многообразието от цветове и форми на подземните богатства. Изложени са над 1000 вида скъпоценни и полускъпоценни камъни, скали и фосили. Голяма част от минерали те са от българските недра, но колекцията допълват природни богатства от целия свят. Тук са показани нови за геоложкия свят минерали, които не съществуват никъде другаде, засега, освен във врачанския регион.

Като част от фонда на Регионален исторически музей във Враца могат да бъдат разгледани и двата етнографски комплекса, които се намират близо до централната сграда. Повече информация за тези обекти може да намерите на следните места – “Етнографско-възрожденски комплекс Св. Софроний Врачански” и “Етнографско-възрожденски комплекс Никола Войводов”.

Регионален исторически музей е един от 100-те национални туристически обекта.

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция

Места наоколо, които да посетите

Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“ Училище „Възнесение“ Къща музей „Димитраки Хаджитошев“ Къща музей „Григорий Найденов“ Цървка „Св. Възнесение“ Къща музей „Иван Замбин“ Етнографско-възрожденски комплекс „Никола Войвода“ Пещера „Леденика“

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.