Подробна информация
Хаджийската фамилия е една от най-известните и влиятелни във Враца. Началото е поставено от хаджи Тошо Ценов и в последствие се предава на сина му Димитраки Хаджитошев и на неговите наследници. Историята на Врачанска област неизменно се свързва с няколко поколения от този род. Богатството им се дължи основно на отглеждането и търговията със животни и животинска продукция, която се развива до степен, преминаваща границите на Османската империя.
Къщата е двуетажна възрожденска постройка, строена през 1812 г. Първият етаж е използван основно за нуждите на семейството. Състои се от няколко стаи, сред които столова, кухня и женската работна стая, където са се занимавали с обработката на коприна. Голяма част от предметите и инвентара е запазен и до днес, като едни от най-съществените експонати са тъкачните пособия и материалите свързани с производството на коприна. Втория етаж е предимно за гости. На него са спалнята за гости и гостната стая, както и няколко помощни помещения. Богатството на Хаджиите е представен в дома чрез различните художествени елементи, които допълват интериора на къщата – изящна дърворезба, обков, скулптура и др. Освен семейната покъщнина и обзавеждане, експозицията се допълва от лични вещи, икони и съдове.
Търговските умения са част от славата на фамилията. Това, което ги прави част от българската история е тяхното родолюбие и отдаденост на каузата за освобождението на нацията, както и за независимостта на българската църква. Първата цел, която Тошо Ценов и Димитраки Хаджитошев осъществяват, е първата българска дипломатическа мисия в русия, под наименованието “Замбин-Некович”. По-късно, между 1806 г. – 1812 г., двамата подпомагат руските войски в руско-турските сражения.
10 години по късно Димитраки Хаджитошев е основоположник на първото светско училище във Враца. Освен това е ктитор на едни от най-големите български манастири – Рилския, Хелендарския и Зографския, както и на няколко по-малки черкви. В началото на 19 в. той е най-авторитетния първенец във Враца и може би в цяла северозападна България. Води ожесточени борби и нееднократно се противопоставя срещу влиянието на гръцката църква. Това, разбира се, го прави неудобен за турските власти и гръцките църковни управници, което води до ареста и убийството му на 24 юни 1827г.
Синовете му – Замфираки, Александър и Тодораки поемат по различни пътища, но придържайки се към целите на баща си. Замфираки се премества в София и се включва в църковно-националните освободителни борби. Александър се занимава с различни мисии, свързани с освобождението, заради което е убит през 1856 г. Тодораки остава в управлението на Враца и дейностите за независима българска църква.
Къща музей „Димитраки Хаджитошев“ е част от ЕВК „Св. Софроний Врачански“.
