Подробна информация
Една от интересните експозиции на Етнографско-възрожденския комплекс “Св. Софроний Врачански” се помещава в сградата на бившето училище “Възнесение”. По един различен начин е представена изложбата на българските традиции и дейности, следвайки естествения кръговрат на времето.
Тук, както и в календара, преходът започва от зимата. По това време на годината поминъкът е бил свързан с домашните дейности. Основна била обработката на добитите коноп, памук, вълна и коприна, както и тъкачеството и плетенето. Освен на традиционните зимни носии и дрехи, внимание е обърнато и на едни от най-светлите празници – Коледа и Нова година.
Пролетта е един от най-цветните сезони, както в природата, така и в българските традиции. Макар и на границата между двата зимата и пролетта, в тази секция е представен един от най-българските обичаи – закичването на мартениците. На 1 март всеки закичва близките с бели и червени кончета, които да носят здраве и щастие. Още “по-” и може би най-цветен идва празникът Цветница. Ден преди това момите са лазарували, а на този изпълняват обичая “кумичене”. Неделята на Цветница е прелюдия към Великден, който е седмица по-късно, а след него следва Гергьовден. Пролетта е сезона и за обработка на земята. Оранта и сеитбата представляват първата стъпка към прехраната на семейството и тази работа е документиран в музея.
Тежък труд в големите жеги. Това е изпитанието на лятото. През този сезон се прибират натежалите класове от полята. Жътвата отминава и идва време за вършитбата. Усилената работа продължава неуморно, докато реколтата не бъде събрана. На тези дейности е посветена по-голямата част от колекцията в лятната секция. Не са много празниците през този период и за това традициите не намират особено място в тази зала.
Работата не стихва и през есента. През този откъс от годината пада отговорността за обработката на продукцията и нейното съхранение. Заредени със стока традиционните пазари за тази част от годината процъфтяват. Зимнината е важна част от живота на българите и до ден днешен. А в миналото е била не просто важна, а задължителна, за това всички са се стичали по големите тържища, където да набавят необходимото за посрещане на лютата зима. Едно от другите събития, което е събрало целия град и околията е традиционния Врачански панаир. Основната част от него е местното грънчарство, което е основен акцент и в музея.
След като “измина” годината в музея е наред да посетим друга голяма колекция, която е тясно свързана с региона на Враца. През годините духовата музика става част от живота на населението в областта, а основна заслуга за това има Дико Илиев. Отдаден на своята страст, композиторът и преподавател е посветил над 60 години в творене и популяризиране на този вид музикално изкуство. Една голяма част от разположеното на втория етаж на “Възнесенското училище” е посветена на неговата дейност.
Училище “Възнесение”, като част от Регионалния исторически музей във Враца, е един от 100-те национални туристически обекта.
