Подробна информация
Църквата „Св. Възнесение“ е построена през 1848 г. и е единственият духовен център в града по това време. Тогава тя е един от най-големите християнски храмове в България. Пряко или косвено, с нея е свързана голяма част от историята на Враца.
Няма как да не остане в съзнанието картината от извисяващите се кули на църквата на фона на величествените скални масиви отзад. Освен с впечатляващата си фасада и китното дворно пространство наоколо, културната ценност на светилището се обогатява и от интериора му. В изграждането са участвали много видни майстори от цяла България. Едни от най-известните имена, които са дали приноса си към вътрешното оформление са братът на Захарий Зограф – Димитър и неговият син Станислав Доспевски. Царските икони на църквата са дело на Димитър Зограф, а в изписването на някои от тях участва и синът му. Иконостасът е изваян от ръцете на Антон Станишев – прочут творец от Дебърската художествена школа. В храма има икони, които са рисувани много преди той да бъде построен. Най-старите датират от 17 в. и са дело на Зограф Йован.
През 1989 г., за 250-годишнината от рождението на Софроний Врачански, в църквата е поместена постоянната изложба “Старобългарското изкуство от Врачанско”. Тя разкрива постиженията в изкуството, намиращи се в региона на северозападна България. Обърнато е внимание на различните стилове в различните врачански региони. Сред експонатите в църквата „Св. Възнесение“ са много изключителни икони, дърворезби и църковни материали. Безспорно, обаче, най-голям интерес представляват изложените творби на Захарий Зограф.
