Подробна информация
През 1955 г. е създадена Ботаническа градина към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Тя се намира на територията на бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург. Постепенно растителните площи се увеличават, за да достигнат 190 дка до наше време, а колекцията наброява над 3500 вида, които се увеличават с всяка изминала година.
Тук се срещат множество редки екземпляри и екзотични видове като моливното дърво, бонбоненото дърво, древното гинко билоба, каучуковото дърво, каменния дъб, вечнозелената магнолия и много други. Една уникална колекция привлича вниманието на посетители от цял свят – на площ от 800 кв.м е разположена постоянната експозиция на кактуси и сукуленти. Тя е втората по големина в Европа след тази в Монако. Тук могат да се видят уникални растения, някои от които цъфтят веднъж на 100 години, както и зимоустойчиви кактуси, които също са интересна гледка, предвид това, че сме свикнали да ги виждаме в пустинните местности. Над 400 от видовете в тази секция са световно защитени, а някои са уникални като например галапагоския кактус.
Обликът на градината е придаден няколко десетилетия преди да се превърне в университетски център. Изграден е от италиански архитекти по искане на румънската кралица и представлява съвкупност от няколко тераси превърнати в разнородни градини. Те са свързани помежду си с лабиринт от каменни алеи, мостове, стълбища и тунели. С времето биоразнообразието се обогатява, за да достигне пъстротата, на която ставаме свидетели днес.
Отделен кът е обособен за едногодишните пролетни и летни цветя. В друга част се намира аплпинеумът, където растенията са пуснали корени по скалистите почви. В непосредствена близост до него се намира Плачещия град, който изобилства от плачеща върба, вишна, кедър и други.
Друга интересна забележителност сред експонатите на Ботаническата градина е метасеквоята. Единствения индивид, който се отличава с такива размери и възраст извън естествената си среда, се намира в Кралската ботаническа градина в Лондон. До средата на 20 в. дървото е считано за изчезнал вид, защото единствено свидетелство за него са били открити фосили на над 250 млн. години, което го прави един от малкото живи съвременници на динозаврите. През 1941 г. китайски учен открива първото такова дърво по време на експедиция на границата между провинциите Сичуан и Хубей. То се смята за първородник на този вид, след като семена от него се изнасят към западния свят.
По протежението на многобройните естествени и изкуствени водоеми можем да обърнем внимание на няколко водолюбиви растения. Особено популярно е малко езерце с лилиите, което се намира на най-долната тераса в “Градината на принца”. Отново в най-долната част на парка се намира и “Гетсиманската градина”, където обитават редки видове като райска ябълка, нар, хинап, смокиня и много видове разноцветни холандски лалета.
Във връзка с 50-годишнината от създаването на Ботаническата градина е открита секция за хора с увреждания, съгласно изискванията за достъпна обществена среда. Там хората могат да усетят аромата на множество цвета, незрящите могат да се докоснат до различни на допир растения, които са описани с брайлово писмо.
Освен за туристически посещения, Университетската ботаническа градина е изследователски център. Тук се извършват консултации и учебни курсове по ботаника. Тя е добро място за ученически и студентски практики. Организират се мероприятия и инициативи свързани с изкуството и екологичното образование.
Университетска ботаническа градина обхваща Архитектурно-парков комплекс „Двореца“ и градина „Разсадник“. На територията на АПК „Двореца“ се намира Държавен културен институт „Културен център „Двореца“. Той и ботаническата градина са част от 100-те национални туристически обекта на България.
