Подробна информация
Интересната форма на нос Калиакра отдалеч привлича погледа на посетителите. Тесен дълъг полуостров, врязан рязко в морските води, остър и тънък като бръснач. Някои говорят, че навремето Св. Никола бягал от подгонили го турци и нямало на къде да се отправи, освен към морето. Бягал той, все бил близо до ръба, но земята така и не свършвала, защото господ я удължавал под краката му. Но така и не успял да се измъкне светецът, хванали го турците, а споменът за гонитбата се извисява на 60 – 70 метра над морските вълни.
Непристъпността на скалите е най-вероятната причина по тези земи да съществува крепост още от дълбока древност. Носът е вдаден около 2 км навътре в морето и практически е недосегаем от три страни. Тогава е построена и първата крепостна стена, която да прани града и по суша. Първите сведения са от 4 в. пр.н.е., когато носът е населяван от тракийското племе тиризи, които му дават първото име – Тиризис. Това била столицата на тракийския управител Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски. Сблъсъците на вълните със скалните масиви образували множество пещери в долната част от носа. По това време те били свързани с повърхността посредством лабиринт от тунели. В най-закътаните от тях цар Лизимах криел несметните богатства, натрупани от походите в Персия. Също така те спомагали за връзка с плавателните съдове, които били товарени и разтоварвани в подножието на Тиризис.
По-късно е построена втора крепостна стена. По римско време са обособени вътрешен и външен град. В средата на 4 в. се издигат кръгли кули и нов крепостен обръч обграждащ новите територии със здрави 10-метрови стени, дебели 3 м. От този период съществуват множество находки. Личат основите на няколко сгради и добре запазени антични и раннохристиянски некрополи. През 5 – 6 в. се говори за него с новото му име Акре Кастелиум. Той е един от 15-е града на провинция Скития, непристъпен за варварските племена.
За пръв път в началото на 14 в. се използва сегашното му наименование – Калиакра. През втората половина на столетието става столица на Корвунското деспотство на владетелите Балик и Добротица. Този период се смята за най-силният в историята на града. Превръща се в църковно средище, за което откриваме сведения в намерените средновековни светилища. Тук започват да се секат монети, което само по себе си е голям показател за развитието на регионите по това време, а освен това, за пръв път в българската история се изгражда военноморски флот. Оттогава областта управлявана от деспот Добротица започва да се нарича Добруджа, както е турското название на владетеля. Краят на тази ера е белязан и от края на Второто българско царство. През 1394 г. Корвунското княжество пада под жестокия натиск на Османската империя.
По-късно през вековете, през 1791 г., тук се води най-голямата черноморска битка в историята. Под командването на руския адмирал Фьодор Ушаков, руската флота разбива турските сили, които са многократно по големи по численост. В чест на прословутия главнокомандващ на носа е поставена плоча с негов барелеф, а по повод 215 г. от неговата победа е изграден паметник.
Днес може да минете под арката на входа на крепостта и да се запознаете по-подробно с историята й. Една от пещерите е превърната в музей, където е поместена археологична експозиция, в която присъстват находки, открити при разкопки на местността.
Освен археологически, Калиакра е и природен резерват, чиято площ е почти 700 дка. Флората тук е представена от над 400 вида растения, а на територията му са установени над 300 птици. От тях 106 са от европейско природозащитно значение, а за 100 се изискват специални мерки за опазване на местообитанията им. Районът е част от втория по големина прелетен път в Европа – Via Pontica, по който преминават десетки хиляди птици всяка година, сред които щъркели, жерави, царски орел, ловен сокол и още много други. Постоянни обитатели на мястото са аристотеловия корморан, а от скалите могат да се наблюдават прекрасните делфини.
Археологически резерват „Калиакра” е един от 100-те национални туристически обекта.
