Подробна информация
През 1924 г. Южна Добруджа е била във владението на Румъния. След посещението си по тези земи румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург се влюбила в сребристите склонове на балчишките скали и благоприятния климат на местността. За това решила да построи тук своята лятна резиденция. До самия морски бряг, където били разположени старите мелници тя открила мечтаното от нея място, което да бъде облагородено и превърнато в райско кътче. И наистина успява.
Строителството на двореца започва през 1924 г., когато италианските архитекти създават проекта и се поставя началото на неговото осъществяване, а кралицата му дава името “Тенха юва”, което в превод означава “Тихото гнездо”. По стръмния морски бряг се оформят красиви тераси, а преминаващата през градините вода тече по специално образувани потоци, по които се образуват красиви водопади и водни огледала. Старите мелници са реставрирани, а новите постройки трябва да са в унисон с основния изглед на Балчик – контрастът между сребърните скали и червените покриви. Започва строежа на параклиси, паркове, чешми, пътеки. Едно от желанията на Мария било нейните гости да чувстват невероятното спокойствие на местността и да имат възможност за пълно уединение в почивката си. За това новите вили са изградени разпръснати из целия двор. До тях, както и до всички други краища на кралския парк се стига по прекрасни пътеки, извити стълбища, каменни тунели, красиви порти от ковано желязо, мостове над лабиринтите от водни канали, изградени от специалния балчишки камък.
Швейцарският градинар Жул Жани бил човекът, който трябва да даде живот на невероятните каскади и големите градински площи. Той успял да направи всичко това по един неповторим начин. Работата му превръща това място в истинско цветно преживяване.
Архитектурната композиция на дворцовия комплекс съчетава в себе си множество различни стилове – български възрожденски, трансилвански, мавритански, византийски, римо-арабски и др. Орнаментите, скулпторите, сградите и детайлите принадлежат на различни култури, а голяма част от декорацията е донасяна от различни точни на света. Освен символите на различни цивилизации, отличителна черта на Тихото гнездо е преплитането на различните религиозни сюжети. Първо впечатление прави минарето, което се издига над главната сграда. На различни места са поставени християнски кръстове, донесени от манастири в Молдова. Освен това е построен византийски православен параклис. Като орнаменти срещаме древни митологични същества, езически барелефи, елинистически мраморен трон, огромни марокански делви и каменни надгробия с изваяни мюсюлмански чалми. Наглед това изглежда странна комбинация, но се обяснява от изповядваната от кралица Мария древна бахайска религия, която учи на вяра в единството на Бога, различните религии по света и човешкия род.
Днес дворът на имението е превърнат в чудесна ботаническа градина. Точно преди извисяващата се арка на входа, под която ще минем, отдясно е разположена кътчето на карамфилите. Малко по-долу от свода влизаме в “Градината на Аллах”, където се образува малък водопад. Точно до нея е разположена кактусовата градина, която е сред най-големите атракции. В нея има изключително разнообразие от растителни видове, от тях над 400 световно защитени. Някои от тях цъфтят веднъж на 100 години, а други, противно на очакванията издържат и на най-лютите зими. На най-високите места са също така китния алпинеум и плачещия град, осеян с плачеща върба, вишна и кедър. Оттам се открива чудесна гледка към целия парк и морската шир.
В северната част на двореца има малка постройка, много по стара от него. От нея извира вода, която пръска със силна струя водя, която се смята за лековита. За това тук е построено малко аязмо.
Един от забележителните експонати е метасеквоята. Този вид дървета се сочи като един от малкото, които са съществували още от ерата на динозаврите. До средата на 20 в. е смятан за изчезнал вид, като единствените сведения за нея са от вкаменелости на повече от 250 млн. години. През 1941 г. китайски учени откриват първото такова дърво на границата на китайските провинции Сичуан и Хубей.
Слизаме надолу покрай големия водопад, с височина около 25 м и отклонявайки се надясно се отправяме към вила “Тихото гнездо”, до която стигаме по изключително красива каменна пътека осеяна със зеленина. След разглеждането на основната експозиция на музея по малък каменен тунел стигаме до най-ниската тераса. Разходката продължава по първата алея и няма как да пропуснете да минете по романтично мостче, което много напомня за “Моста на въздишките” във Венеция. Веднага след него е малкото езерце с лилиите, което е част от “Градината на принца”. Малко по-напред виждате най-голямата магнолия на Балканския полуостров, под която блика малко изворче. Зад нея е се разкрива серия стъпаловидни тераси, достигащи до най-високите части на комплекса. На най-горната се извисява забележителна къща, строена във възрожденски стил. От нея по стъпалата се спуска тясна рекичка, която образува множество малки каскади и в подножието си захранва с водите си красивия розариум, който е едно от най-цветните кътчета в Балчик.
Продължавайки по пътеката достигаме до една от най-приказните части на двореца – нимфариума. Опасан в зеленина, той привлича с античната си архитектурата, присъща за древните царски палати. Оттам се насочваме към най-крайните части на парка. Едно от най-прохладните места е “Гетсиманската градина”, която попада под сенките на различни видове дървета. В нея растат много редки растителни видове – райска ябълка, хинап, смокиня, нар, холандски лалета във всякакви разцветки и още други представители на флората. Оттук по малко каменно стълбище се достига до оградения от малка китна градинка параклис “Успение Богородично”. Вътре можем да се насладим на невероятната дърворезба на трона и иконостаса, измайсторени през далечната 1721 г. и закупени от кралица Мария от Кипър.
Интересни за посетителите са изложбите поместени в бившата библиотека на резиденцията. В нея място намират платната на български и чуждестранни художници. В атракция се е превърнала и “Алеята на виното”, където може да дегустирате и да закупите уникални български вина, някои от които не се разпространяват извън “Двореца”.
Освен невероятните прелести, на които ни прави свидетели Архитектурно-парковият комплекс „Двореца“, той ни дава възможност да вникнем дълбоко в растителния свят на майката Земя. Дворните му площи са превърнати в Ботаническа градина през 1955 г., която привлича туристи от цяла Европа. Тук представителите на флората от цялото земно кълбо наброяват над 3500 вида и броят им нараства постоянно. Повече за нея може да прочетете в секцията Университетска ботаническа градина. Двата обекта заедно са част от 100-те национални туристически обекта.