Подробна информация
Самуиловата крепост е средновековна крепост, датираща от времето на цар Самуил и е свързвана с една от най-големите трагедии в българската история. Разположена е на хълм в тясна клисура между планините Беласица и Огражден, на южния бряг на река Струмешница.
Тя била част от мащабна отбранителна система, оградена от 8-километрова защитна стена, започваща от полите на Беласица и стигаща до полите на Огражден. По този начин е била “затворена” цялата Ключка клисура.
Самата крепост представлява укрепление, защитено от три вала и два рова, разположени концентрично, които ясно се различават и до днес. Вътрешния вал е бил с най-масивната и дебела стена, а другите два са със еднаква структура. Може да се убедите в здравината й, тъй като части от нея все още са неразрушени, 1000 години по-късно.
Разположението на крепостта дава възможност да се наблюдава цялата околност и да се видят отрано евентуални настъпления към нея. От такава позиция, единствено изненадващ ход би могъл да попречи на успешното отбраняване, както, за жалост, се случва в Беласишката битка, известна още като битката при с. Ключ.
В началото на 11 в., водена от цар Самуил, българската армия отбранява клисурата от нападението на Византия. Тогавашният император Василий II, наречен след тази битка Българоубиец, прави настъпления, но безуспешно. След дълги сражения той дори мисли за отстъпление, но е разубеден от своя приближен Никифор Ксифия. От своя страна Ксифия предлага да заобиколи Беласица със своята армия, докато тази на Василий II продължава обсадата. Именно този ход донася успех на византийците, които нанасят тежко поражение на смутените защитници. Самият цар Самуил едва успява да се спаси и да избяга от разрухата на своята крепост. Пленени били 14 хиляди войници.
Императорът решава да поеме към Солун и изпраща армия, начело с Теофилактий Вотаниат, да разчисти пътя. Но в прохода между Беласица и Благуш го очаква изненада от страна на Самуиловия син Гаврил Радомир. Предвождащ бойка войска, той сломява византийците и убива техния пълководец Вотаниат.
Когато разбира това, Василий II, разярен от непреклонността на българите, потъпква неписаните военни правила, според които военопленниците трябва да бъдат освободени след края на войната. Нещо повече, той го прави по особено жесток и непристоен начин, ослепявайки всичките 14 хиляди души, като на всеки 100 оставял по един едноок, който да ги води по пътя им обратно.
Тази гледка, съвсем естествено, съкрушава цар Самуил, който поболява от мъка и умира преждевременно на 6 октомври 1014 г.
Днес, до крепостта може да се стигне по красива пътека, успоредна на река Струмешница, която прекосява реката и отвежда към хълма, на който е била издигната. Местността е обявена за Национален парк-музей в на 23 октомври 1982 г., от входа на който може да се види масивната бронзова статуя на цар Самуил, прекършен от болка с превити колене, заобиколен от трагичните релефи на ослепените си войници. Зад тях е музейната част на комплекса, а преди да стигнете до монумента можете да видите възстановка на тогавашните къщи тип землянки.
На мястото на тогавашната дървена наблюдателна кула са издигнати 4 високи бетонни пилона. Между тях е направена кръгла площадка, от която се разкрива величествената гледка към клисурата, сцена на велика битка от преди хилядолетие. Точно до кулата е запазена и автентична землянка под голям стъклен купол.
Самуиловата крепост е обявен за един от 100-те национални туристически обекта.
