Подробна информация
Самият Мелник е град-музей и привлича хиляди туристи със своя бит и култура. Сгушен между причудливите Мелнишки пирамиди, в него все още живее възрожденският уют, невероятното спокойствие и пословичното българско гостоприемство.
Животът в Мелник през различните епохи чрез артефакти, снимков и етнографски материал, може да видите в Музея за историята на града. В миналото той се е намирал в Пашовата къща, позната още като Ибрахимбеговата къща. Сега музеят е в нова сграда в центъра на най-малкия град в България. Филиал е на Археологически музей Сандански.
Селището съществува още от 6 в. пр.н.е. Първите му обитатели са от тракийското племе меди, от което произхожда водачът на най-голямото робско въстание в древността – Спартак.
При разкопки на хълма Св. Никола, на мястото на по-късно изградения манастир „Св. Никола“, е имало тракийско светилище. Намерена е оброчна плоча с образа на тракийската богиня Бендида. Тя е почитана в Югозападна Тракия като богиня на лова, подобно на Артемида. Малко е известно за селището през тази епоха.
Разцветът си Мелник достига в началото на 13 в. при управлението на деспот Алексий Слав – племенник на цар Калоян. Разочарован от факта, че след смъртта на вуйчо си Калоян, престолът се превзема от Борил, той се отделя от българското царство и става независим владетел. Владял е две крепости – Цепина в Родопите и Мелник. Наричал се „Самодържец“, т.е. независим владетел, притежаващ цялата власт във владенията си. Сродил се с императора на Латинската империя Анри Фландърски. След смъртта на първата си съпруга, Слав се оженил повторно за племенница на епирския владетел Теодор Комнин. След битката при Клокотница и победата на Иван Асен II, земите на деспот Слав са включени в пределите на българската държава. Още със самото му идване в града започнал небивал строеж на църкви, манастири и къщи. Мелник продължава да расте и да се развива, като голям търговски център, международен път, център на кааза и духовен център до началото на 20 в. През периода на османска власт Мелник се е утвърдил като главен град в региона. Силно развита е била търговията, основно с вино. Мелнишкото вино е известно от историческите извори още от Средновековието.
Основният поминък на населението е търговията, пътуванията и контактите на местно и международно ниво, които се отразяват в градския бит.
Възстановка на стая в градски стил – маса и столове, комплект чаши за кафе, съдове, легло, завивки, скрин и гардероб, снимки от началото на 20 в. Селският бит е традиционно устойчив и запазва своят облик и украса през цялата епоха на османското владичество. В селския бит преобладава домашното производство на предмети от първа необходимост – съдове, дрехи, сечива.
Градският исторически музей в Мелник е един от 100-те национални туристически обекта.
