Епископска базилика – гр.Сандански

  • Категория: Исторически
  • Област: Благоевград
  • Населено място: гр.Сандански
  • Планина: Пирин
  • Координати: 41.56721, 23.28023
  • Уебсайт:
  • Адрес: ул. Христо Ботев 11
  • Телефон: +359 746 90 887
  • Работно време:
  • Почивни дни:
  • Входна такса:
  • Беседа:
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо Галерия

Подробна информация

Епископската базилика е открита при разкопки сравнително скоро, през 1989 г., от директора на Археологическия музей в Сандански Владимир Петков. Намира се в центъра на града, точно до Археологическия музей, а навремето е била в североизточната част на древния град Партикополис. Датира от 4 – 5 в.

Била е една от най-големите сгради по това време в населеното място, а целият комплекс е  разположен на площ от 1600 кв. м. Към него принадлежат самата трикорабна базилика с вътрешен двор (атрий), кръгъл баптистерий, мартириум и още няколко постройки. Смята се, че е изграден в три фази, които обхващат периода от 4 в. до средата на 6 в.

Сградата на базиликата е с размери 22х30 м и височина над 16 м. Била е на 2 етажа и се  отличава с изкусната вътрешна архитектура – изящни стенописи, богата мраморна декорация и подове постлани с разкошни килими от мозайка. Подобно на останалите сгради в този период, тя е строена предимно от обли речни камъни слепени с бял хоросан. На места са използвани тухли за изравняване на стените, както и по страните на входовете и арките. Това е така нареченият смесен строеж характерен за късноримския период.

Централното помещение на храма (наосът) е разделена на три части – главна и две прилежащи разделени от римски колони. Там е разположен и амвонът – катедра, на която са стоели певците и свещениците за изнасяли проповеди. Амвонът е характерен за периода на ранното християнство и е под формата на кръст с удължени рамене.

През 1998 г. археолозите установяват, че базиликата е само част от голям епископски комплекс. По сведения разбираме, че по това време, преди литургията, хората са се събирали в специални помещения извън храмовете, познати с наименованието атриуми – обширни дворни пространства. Тук атриума е с почти квадратна форма – 22х23 м и е разположен на юг, вместо на запад, поради особеностите на релефа. В средата на атриума има древен кладенец, който вероятно е бил и използван за извършваните ритуали. До южния зид на базиликата е открита стара чешма, която се предполага, че е построена поради изчезването на подпочвените води, което довело до пресъхване на кладенеца.

Друг обект извън храма е стаята за кръщения – баптистерият, който се намира в югозападната част на руините. Интересно за него е, че е открит много отдавна, през ранната 1917 г., когато войници са копаели основите на щаб на втората българска армия. След проучванията, още тогава, е констатирано, че баптистерият вероятно е част от голям комплекс. Тези твърдения биват забравени и дълги години никой не се е сещал за това откритие. Едва през 1996 г. отново е станал обект на интерес на археолозите, които са считали за голяма вероятността да бъде напълно възстановен, но проблем се оказали разрушенията, направени при изкопните работи на войниците. Знае се, че представлява кръгла куполна постройка, оградена от 8 колони и в средата на която е разположено басейнчето за кръщение. Вътрешната част на ротондата също е била богато украсена със стенописи, а таванът осеян с пищна мозайка.

Едно от най-значимите открития, обаче, е направена през 2012 г. в северозападната част на разкопките. Там е открит мартириум с аязмо със света вода – погребално помещение на светец или костница на свети мощи. Поради това, той е най-святото място в комплекса, вероятно и в целия древен град. Площта му е 120 кв.м и включва три зали – преддверие, мартириум и трета зала с неясно предназначение, все още. Подът е застлан от масивни мраморни плочи а в средата е разкрит олтар, изписан в стенописи. По него има изображения на бели кръстове на червен фон, вписани в зелена окръжност. Под плота има реликварий, където са се поставяли ковчежета с мощи. Най-голямата ценност, открита досега в мартириума е аязмото. То е един от четирите източника на светена вода в храма, освен двата кладенеца и чешмата, но това, което го прави специално е, че то е все още действащо след близо хилядолетие и половина.

Голяма част от фактите, които се знаят за епископската базилика са благодарение на открития при разкопките ктиторски надпис. Намира се на обратната страна на плоча с гладиаторски афиш, в долния край. Над него е имало различни декоративни мотиви. Надписът се състои от 12 парченца, които образуват две страници от разтворена книга. Състоянието му е много лошо, но се знае, че е съдържал много важен текст. На него е запазено името Антим и делата му в помощ на града. Не се знае нищо повече за този персонаж, освен че е извършвал добрини за града и е бил негов спасител от неизвестни, засега, бедствия. Няма сведения за неговия ранг, титла или длъжност.

Тепърва специалистите ще отговарят на този и други сложни въпроси свързани с древния Епископски комплекс. Едно е ясно, това откритие е изключително и в бъдеще решаването на всяка загадка около него ще го прави още по важна част от историята и културата на региона и на цяла България.

Епископската базилика в Сандански е част от 100-те национални туристически обекта.

Поради влизане в сила на новите правила за използване на Google Maps, може да има проблем с картата. Молим да ни извините, работим по отстраняването на проблема. Благодарим!

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция

Места наоколо, които да посетите

Къща музей „Неофит Рилски“ Градски исторически музей – Мелник Кордопуловата къща Местност „Рупите“ – храм-паметник „Св. Петка Българска“ Роженски манастир „Свето Рождество Богородично“ м.Туричка Черква – вр.Каменица хижа Беговица (Каменица) – връх Каменица заслон Спано поле – заслон Тевно езеро (през Чаирските езера)

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.