Подробна информация за маршрута
Трябва да признаем, че преходът до връх Билска чука (1644 м), който е най-висок в планина Огражден от българска страна, се оказва един изненадващо разнообразен маршрут. Информацията, която имахме преди тръгване, се свеждаше само до това, че се върви основно по широки черни пътища, най-вече през гори. Предишен опит от подобни преходи вещаеше повече бъхтене, отколкото интересни гледки, особено когато дължината в едната посока е почти 14 км. Спокойно, почти през цялото време ще има какво различно да видите.
Като цяло маршрутът е лек, въпреки че изкачваме денивелация от почти 1000 м, стига да сте достатъчно подготвени за 14 км вървене в посока. Затова сме му дали оценка 3 за средна трудност. Маркировката е отлична, но за жалост не стига до самия връх Билска чука, а свършва до нещо като заслон, ама заключен, на около 4 км преди него. Оттам нататък не е много трудно за ориентиране, но за всеки случай можете да ползвате GPS трака, понеже се пресичат доста дърварски пътища и можете да се объркате. Почти през цялото време се върви по черни пътища, като от време на време се излиза по горски пътеки. Накрая пък, атаката на върха е цепене през гората без пътека и право нагоре. Вода има в изобилие, като последната е край заслона. През по-голямата част се движим на открито, което може да не е приятно в разгара на лятото. Не сме сигурни дали към края не се събират прекалено големи гьолове след продължителни дъждове, особено напролет, така че имайте едно наум. Също така разбрахме, че се навъртат вълци из гората, но посегателствата са само срещу домашни животни.
Тръгваме от село Гега, до което се стига по нормален асфалтов път. След това може да се продължи до Кукурахцево по черен път, по който в сухо време ще се мине не само с високопроходим автомобил ако се внимава. Ние решихме да се порадваме на страхотния пейзаж, защото селцата са много красиво разположени по склоновете на планината. Пътищата се виеха като камшици и перспективата на гледките се променяше по един прекрасен начин. Под второто село Чурилово се издигаше красивия Чуриловски манастир върху един самотен хълм. Последното и най-високо село по редицата е Кукурахцево, откъдето погледът ни не може да обхване цялата гледка на фона на планина Беласица. Тук за последно ни обгражда типичната за закътаните български села идилистична гледка. При Разклон 5 маршрутът тръгва нагоре, излизайки от пътя. Постепенно пак се превръща в черен път, но бая офроуд. В тази част на прехода се уверихме в думите на местните и видяхме следата на вълците – съвсем скоро оглозган скелет на агне, но решихме да не качваме снимката.
Не след дълго стигаме до „Октопода“ – огромно дърво над един чучур, чийто корени са се разпрострели по склона като пипала, а короната наподобява тялото на октопод. Малко след него можем да седнем по скалите край едно приятно планинско езерце, което се заблатява постепенно. Оттук вече виждаме нашата цел връх Билска чука, редом до съседния връх Голак (1639 м).
По наше предположение, изпуснали сме маркираната пътека, която е излязло от черния път някъде след езерото. Вървели сме успоредно на нея, след което отново са се слели. В крайна сметка последва разходка по една поредица от разчупени поляни. Малко след това внимаваме да не пропуснем Разклон 9, който този път забелязахме. Там също се излиза от главния път. Маркировка има, но ако не очаквате, лесно ще го пропуснете. Оттук се тръгва през едни гори, а вървенето е ту надолу, ту нагоре. Гората е доста живописна и ни доставяше удоволствие вървенето през нея, а може и жегата да е повлияла на нашето мнение. Най-накрая криволиченето ни отведе до един заслон, който и граничните, които срещнахме, не знаеха чия собственост е. Тук отдъхваме на пейката и пълним манерките за последно.
След заслона маршрутът продължава без маркировка и можете да пуснете GPS-a, защото има няколко кръстопътя от черни пътища. Оттук става малко по-скучно и само се оглеждаме за правилните пътеки. Единственото разнообразие беше животински череп, закачен на едно дърво. След 3-4 км излизаме на обширна поляна пред връх Голак, а зад него е Билска чука. Тръгваме да заобикаляме от юг, където води и черния път. В тази част на прехода имаше няколко по-големи гьола, въпреки че беше края на лятото и не беше валяло много напоследък, затова не сме сигурни колко ще е проходимо през влажни сезони. След един по-голям десен завой на пътя се оглеждаме за удобно място за изкачване. Ако няма растителност вероятно ще се видят едни разклонения, които могат да ни ориентират за изкачването. Така или иначе то е без пътека и право нагоре през гората. Това е и най-тежката отсечка от целия маршрут, която ни напомня, че сме в планината, но е не повече от 500 м.
От Билска чука няма никаква гледка, а също така не успяхме да намерим и кота. Там, където картата показваше, беше струпана една огромна камара от нарязани клони, а допълнително препятствие бяха едни гъсталаци от пухести растения, които при най-малкия допир се разхрвърчаваха навсякъде. Въпреки трудностите и търсенето, не успяхме да открием нищо и за кота взехме един голям дънер, който изглеждаше най-високо от всичко.
Оттук трябваше да се върнем обратно по същия маршрут. Много хора продължават прехода към връх Маркови кладенци (1532 м) и оттам към Първомай, но ние нямахме възможност да направим така.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук