Подробна информация
“Патриархът на българското образование и просвета”. Така е определен Неофит Рилски от известния българист Константин Иречек. Той отдава живота си на науката, прави множество преписи и издава книги, свързани с просветното развитие. Учи иконопис и рисува в Рилския манастир, където по-късно става монах, а след това игумен.
Неговото кръщелно име е Никола Поппетров Бенин. С това име се свързва и неговата родната къща – Бенината къща, както мнозина я наричат. В нея свещеникът е живял от 1793 г. до 1811 г. Намира се на центъра на град Банско, на метри от друга голяма забележителност на града – църквата “Света Троица”. Представлява двуетажна възрожденска постройка в типичен бански стил. Интересен факт за нея е, че има 2 реда външни стени, които образуват тунели, използвани като тайници. В тях може да се достъпи от всяка стая, дори от тези на втория етаж. Всички врати на стаите са ниски, така че и средните на ръст хора да се навеждат когато преминават през тях, един символичен поклон пред домакина.
Музеят се състои от две части – автентичната къща и документална част, в която се показват материали разкриващи дейността на книжовника по хронологичен ред. Сред най-ценните експонати е първата “Българска граматика”, написана през 1835 г от Неофит Рилски. Освен нея в хранилището се съхраняват над 400 други материали – писма, снимки, книги и др.
Етнографската част на музея е самата къща заедно с прилежащите постройки, свързана от чардак с документалната. Първият етаж е стопанската част. Кухнята се отличава с двойната пещ, нещо нетипично за другите подобни къщи, стая за съхранение на зимнина и малка месилня с още една пещ и малка вратичка към тайника. Непосредствено до кухнята е помещението за животни, което днес е изрисувано от художника Тодор Цонев. Картината показва родословието на духовника. В средата нарисуван той, като малък, а от двете му страни са майка му Катерина и баща му поп Петър.
На втория етаж е живеело семейството. Едно от помещенията е приспособено за килийно училище, където поп Петър е преподавал. Другите стаи са кухня, спалня и женската стая.
Неофит Рилски получава образованието си в килийното училище на баща си. По-късно учи иконопис при Тома Вишанов – Молера (от немски – художник) – виден бански художник, с чийто син са близки приятели. Именно с него, Димитър Молеров, заминават да рисуват в Рилския манастир. Не след дълго, през 1811 г. постъпва като калугер в манастира и получава свещеническото име Неофит. В последствие преподава на различни места, издава множество учебници и книги, сред които е първата българска граматика. Прави първият официален превод на библията и създава първия български глобус.
Друга подробност за него е че с негова помощ е построена в Цариград прословутата Желязна църква “Св. Стефан”. Едни от разпоредбите по това време били, че ако на мястото на стара църква за една нощ се поставят основите на нова, то тя бивала узаконена. С предварителна подготовка на материалите и множество събрали се българи била опожарена старата малка църква и успешно се положили основите на новата до сутринта.
Къщата музей „Неофит Рилски“ е един от 100-те национални туристически обекта.
