Подробна информация
Регионалният исторически музей в Благоевград се намира в етнографския квартал “Вароша” и заедно с него са един от 100-те национални туристически обекта. Сградата, в която се помещава е една от малкото специално строени за тази дейност, а не просто пригодена за това. На четири нива, разположени в много зали, са изложени експозиции, подредени в различни категории: Праистория и Античност, Средновековие, Църковно-просветни борби и революционно движение, Етнография, Изкуство, Скаптопара-Горна Джумая-Благоевград-градът и неговите жители.
В две зали са разположени експонатите от раздела Праистория и Античност. Най-ранните датират от 4 – 5 хилядолетие преди Христа. Такива предмети са модели на къщи, тронове, окултни масички и миниатюрни фигурки, повечето от които женски. Смята се че тези предмети показват култ към плодородие, култ към матриархалната структура на обществото и култ към домашното огнище.
Интересна е находката на тракийско пълно бойно снаряжение от 3 – 4 в. пр.н.е. в подкрепа на тезите за смелостта и силата на тракийските воини. Друг експонат от приблизително същия период е един от най-интригуващите предмети на музея – Купата на Херакъл. Открита е при разкопки на античен некропол близо до с. Рупите. Тя представлява глинен съд, на който са изобразени 5 от 12-те подвига на Херкулес.
В експозицията откриваме и връзката между населението и бога на виното и веселието Дионис. Смята се, че навремето гърците са устройвали празненства в негова чест два пъти годишно, на които са се маскирали като сатири, вакханти и други митични създания, които се смятат за част от свитата на Бога. Именно такива маски могат да се видят в музея а приблизителната епоха на тяхното съществуване е 2 в., от римско време. Маските са обект на голям интерес от изложби в най-големите градове в света като Париж, Токио, Барселона и други. Друга връзка с омайната напитка e част от съд за вино, наречен кратер, който е служил за смесване на виното с вода и билки.
Древната медицина също е представена сред археологическите ценности от комплект медицински инструменти. Откритието е направено в случайно открит гроб край Банско и датира от 2 в., отново от римско време. От комплекта най-голямо впечатление правят съд с формата на ботушче и друг с правоъгълна форма. По-късни анализи са установили, че в тях са се съдържали лекарства за лекуване на рани, проблеми с очите и висока температура.
Тези и още много други интересни предмети и съкровища може да се видят в археологическата секция на музея.
Църковно-просветни борби и революционно движение през Възраждането – в този раздел се разглеждат различни вещи свързани с освободителните процеси по време на Възраждането. Сред тях са документи на идеолога на ВМРО Гоце Делчев, от които се отличават 24 негови писма до революционера Ильо Малешевски и личния му печат. Съхраняват се, също така, вещи на други видни личности от това време като Яне Сандански, Тодор Александров, Ильо Малешевски и други, както и ценни материали, свързани с войните за национално обединение – оръжия, снаряжение, военни карти, писма, снимки. Тук са изложени изключителни културни ценности като първото печатно издание на “История Славянобългарска” от 1844 г. и “Неделник” на Софроний Врачански от 1868 г.
Магията на българския фолклор е събрана в музея в над 12 000 материала, които разказват за бита и културата на населението в югозападна България през 19-20 в. Множеството традиционни костюми и носии, модели от керамика, обработени метали и изящна дърворезба разкриват многообразието и майсторството на българските занаяти. Голяма част от художествените експонати от колекцията, дело на именити майстори като Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Емил Стойчев и много други, се показва във временни изложби, организирани през годината.
Географското положение, разнообразният релеф и климат са основни фактори за това региона на Благоевград да бъде един от най-богатите на биоразнообразие в страната. Изложени са над 1500 вида насекоми, много птици и бозайници. Интересен факт е, че от 92 вида бозайници в България тук се срещат 75, което е най-високото съотношение в страната. Различните климатични условия тук със сигурност влияят върху тази статистика, както и обуславят голямото разнообразие на флората в областта.
В експозицията на Регионален исторически музей – Благоевград, отдел “ Нова и най-нова история“ показва безценна част от своето фондово богатство в изложбата „Скаптопара-Горна Джумая-Благоевград. Градът и неговите жители.” – това са материали, свързани с оформянето на града като административно, стопанско и културно средище с основен поминък – отглеждане и първична обработка на тютюн. В експонираната изложба посетителите могат да се разходят из улиците на стария град с магазините, хотелите, училищата, да надникнат в тютюневите складове, в работилниците и канцелариите, в градското читалище, в домовете на бедни и богати; да се спрат пред рекламите и афишите; да разгледат снимки от стари семейни албуми, безценни документи и много веществени материали от старите обществени сгради и градските къщи – неми свидетели на времето между войните. Акцент в изложбата е часовникът на старото кметство, отмервал времето от построяването на сградата след Първата световна война до края на 20 в. Част от фонда на отдела са и експонираните в изложбата материали, проследяващи социално-икономическото развитие на град от преименуването му в Благоевград (1950 г.) до наши дни – снимки и материали, показващи изграждането на предприятия, свързани с текстилната промишленост, машиностроенето, съобщителната и радиотехника, приборостроенето и електрониката, както и такива, проследяващи ускореното жилищно и обществено строителство, изграждането на новия градски център и утвърждаването на Благоевград като просветно и културно средище.
През лятото двора на къщата музей „Роден дом на Георги Измирлиев – Македончето” се превръща в галерия за творби на местни художници.
Освен това Регионалният исторически музей организира различни интересни мероприятия. Например ревюта с традиционни български костюми, представяне на книги, различни фолклорни празници, образователни програми и работилници за мартенските празници, Коледа и Великден. Също така, той е един от първите, които въвеждат т.нар. “Музеен детски кът”, в който децата от 3 до 12-годишна възраст се учат и забавляват едновременно, като правят разкопки, реставрират предмети и намират други интересни занимания по археология и екология.
