Подробна информация за маршрута
Екопътека “Водопади Бохемия” се оказа приятната изненада за нас през този ден. Очакваше се дъждовно време и затова трябваше да заменим дългия преход с нещо по-късо, за да можем бързо да реагираме, щом дъжда завали. Потърсихме нещо късо в района и открихме „Водопади Бохемия“ и екопътека „Кръста“. Тръгнахме веднага, без да прочетем детайли и не знаехме какво ни очаква.
Екопътека „Водопади Бохемия“ се оказа една много готина екстремийка. Готина, защото е много по-разнообразна от повечето екопътеки – с изкачване по скали, преминаване през скални дупки и катерене по водопадите. Екстремийка, защото беше влажно и хлъзгаво, макар че и да е сухо, пак дебнат опасности и със сигурност хора със страх от височини трудно ще преминат този къс маршрут.
Началото на пътеката се намира веднага след като се излезе от град Рила в посока Рилския манастир. Пада се вдясно преди един мост над река Рилска. Има табела, предполагам няма да я изпуснете. Маршрутът е къс, но на места хлъзгав и опасен, както казахме, особено след дъждове. Върви се по протежението на една рекичка, по която има доста каскади, от красиви по-красиви. Официална туристическа маркировка няма, но няколко табели и стрелки ни показват точно пътеката и трудно бихте я объркали.
В началото нищо не предполага, че може да има трудности. Тръгваме по пътека, която излиза над една скала, където е изградена беседка с гледка към град Рила. Тук има и табела „Екстремен маршрут“, която сочи наляво. Веднага ще поясним, че самата екопътека се завърта в кръг и „екстремния маршрут“ реално е вървене по нея наобратно, т.е. на слизане.
Ние си тръгнахме по стандартния начин и веднага слязохме до рекичката. Следва прескачане от бряг на бряг, промушване между малко дървета и храсталаци и вървене по тесни мъхести пътечки. Внимаваме да не се хлъзнем и излизаме на първата и според нас най-сложна част от маршрута. Една скала, която е на височина 2-3 метра над дерето. Единственото удобно място за стъпване напред е на доста широк разкрач, мъхесто и не много стабилно, а единственото удобно място за хващане беше едно коренче, което за щастие издържа. Тук е най-важно да се внимава и веднъж преминете ли, едва ли нещо ще ви затрудни.
Продължаваме да се катерим между скали покрай водопадите по импровизирани стълби – дълги пръти, със забити напречно дебели клони. Следва една много приятна изненада – една много голяма и силно наклонена канара. По нея е спуснато дебело въже, по което трябва да се изкачим. След това има още „стълбища“ между отвесните скали, които заобикаляме в приповдигнато настроение. За финал, трябва да преминем през една пещера, откъдето минава реката. Пещера е силно казано, по-скоро широк процеп, по който се качваме наведени и след няколко крачки достигаме до последната стълба, водеща нагоре през една дупка, от която излизаме в края на екопътеката. Оттук надолу се слиза по лека пътека през гората, с гледка към каньона, която ни отвежда до беседката.
Точно срещу началото на екопътека „Водопади Бохемия“ се намира и началото на екопътека „Кръста“, така че имаме приятно продължение на деня.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
