Подробна информация за маршрута
Това е двудневен маршрут, който включва преход от Рилския манастир, през Кирилова поляна, Смрадливото езеро, до Рибни езера и обратно. Лога се придържа максимално към маркировката и каменните пирамидки. Няма да описваме всеки път изключителните гледки, които срещаме на всеки метър, защото думите няма да стигнат.
От Самоковската порта на манастира до Кирилова порта се стига по шосето. На няколко места са спестени продължителните завои на туристическия маршрут, като се преминава напряко през гората по ясно различими пътеки. След ресторантчето “При чичо Киро” асфалта свършва и започва широк черен път. По него се стига до бивша сграда на Водно стопанство. За Смрадливото езеро трябва след около 30 м преди сградата да се отбие вдясно по поляната. Първоначално минаваме през гора, а след това излизаме на открити каменисти пространства. Когато се достигне езерото, пътеката преминава по изкуствена езерна стена. Оттам следва кратко изкачване, за да се стигне до равен терен край многобройните Острешки езера. Накрая следва леко спускане до хижа Рибни езера. Целият този път следва жълта маркировка. В хижата са любезни, но храна не се предлага.
На следващия ден тръгваме в югозападна посока, където ни води видима пътека за седлото Мермерски преслап. Червената маркировка я има, но е леко поизбеляла и стига до колът, който маркира седловината. От него наляво се отделя пътека към хижа Македония. Вдясно пътеката се насочва към вр. Кьоравица. Тук трябва да внимаваме да не хванем по грешния път. След върха естественото продължение на пътеката изглежда да е направо, но ние трябва да завием почти в западна посока.
Нататък следва връх Рилец, покрай който минава пътеката. Ако имаме време и желание може да отскочим горе. Към връх Теодосиев караул пътеката минава по билото, което на места е доста тясно. Оттук се откриват страхотни гледки към Джендемските езера и върховете на Мальовишкия дял. Следва връх Дъбрава, след което билото става по-разлато. Малко преди върха е единствената вода по пътя – Дядо Тодоровата чешма, така че е хубаво да напълним мяховете.
Последователно са върховете Баба и Чаушка чука. От седловината Мермерски преслап, която минахме по-рано, до тук няма маркировка, освен каменни пирамидки. Преди да достигнем връх Бричебор, следваме завоя на пътеката надясно, където влиза в гората в посока Рилския манастир. Следва кошмарно стръмно спускане през гора, пълна с повалени дървета и счупени клони. Тук е хубаво да се използва GPS, тъй като ориентацията може да бъде малко по-трудна. Особено ако сме се позабавили и се смрачава. На няколко места попадаме на следи от стара пътека, но трябва да излезем възможно най-бързо от нея, тъй като води в друга посока. След като прекосим реката можем да хванем мъничка пътека, която ни отвежда до изоставени сгради на бунгала. Продължаваме малко вдясно, по посока на реката, и трябва да достигнем до тесен мост. След него веднага излизаме на асфалтовия път, откъдето до манастира са двайсетина минути.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
