Подробна информация
Счита се, че село Арбанаси съществува от времето на Второто българско царство, около 12 – 13 в. или по-точно от победата на цар Иван Асен II над армиите на Теодор Комнин при Клокотница през 1230 г. Тогава в българските предели влизат Арбанашките земи, както са наричали тогава днешна Албания. Хора от новите земи се заселват на едноименното плато до Търново.
Първите официални сведения за Арбанаси са от 1538 г. С него Сюлейман Великолепни подарява тези земи, заедно с няколко съседни селища на великия везир Рустем паша. От своя страна той поставя селото да охранява близкия проход, срещу което жителите му получават значителни привилегии като освобождаване от някои данъци и налози. Със султански указ за защитени правата им. Животът, честта и имота на хората са гарантирани. Това го прави предпочитано място за живеене и привлича много знатни хора, занаятчии и търговци.
Постепенно градът се разраства и се превръща се във важен търговски център. Увеличават се контактите с други страни. Засилват се връзките с Трансилвания. В Европа се търгува още с Италия, Полша, Унгария и Русия. Извън рамките на континента обмена достига до Индия и Персия, където се продавала арбанашката стока, а приходите от нея се закупували традиционни ориенталски стоки, които били внасяни и продавани в търновския регион.
Занаятчийството процъфтява, а основен поминък е отглеждането и търговията с едър и дребен рогат добитък. По това време се развиват и лозарството, златарството и производството на коприна. Арбанаси е било известно с отглеждането на много буби. Произвежданата коприна се търгувала основно с Цариград и Италия.
Поради значителните привилегии, които имали жителите тук, както и силната икономика, местността била привлекателно място за живеене. Затова се стичали много хора, които желаели да се заселят по тези земи и населението постепенно нараствало. В “златните” му години тук е имало над 1000 къщи. Големият брой заселници бил от най-разнороден етнически състав – гърци, албанци, българи, власи и др. Независимо от различията всички били обединени от вярата и източното православие.
Градът се развивал бързо, включително и строителството. Изградени са 7 църкви между 16 и 18 в. За нуждата от образование към тях се отворили няколко килийни училища. Големи и разнообразни ставали домовете на местните. В резултат на смесицата на културите и строителните традиции на балканите, къщите в Арбанаси придобили отличителен вид. Приличат на малки крепости, оградени с високи зидове, решетки по прозорците и без балкони. На пръв поглед бил суровия външен вид, но видени отвътре веднага променят впечатленията. Богатството и разкошът били изумителни за времето си, та дори и за представите ни днес. Изкусна дърворезба, изящно обзавеждане и сложни елементи са само част от обграждащата обстановка.
Този разцвет и богатство били прекъснати в края на 18 в. и началото на 19 в. През 1792, 1798 и 1810 г. селището неколкократно е разграбвано и опустошавано от кърджалийски дружини. За капак на всичко епидемии от чума и холера довършват и малкото останало след разбойническите набези. Много от хората, които успели да се спасят, избягали и никога не се завърнали по тези земи. За няколко десетилетия целият блясък бил безвъзвратно изгубен. Дълго време след тези мъчения е било нужно да бъде вдигнат Арбанаси, но никога в стария си вид.
Днес историята на това място е добре запазена и радва хилядите посетители, прииждащи да зърнат това прекрасно кътче от България. Духът на миналото все още може да се усети по малките улички на селцето. Особено впечатление правят няколко къщи, сред които Хаджиилиевата и Констанцалиевата, 2 манастира и 5 църкви – “Св. Георги”, “Св. Анастасий”, “Рождество Христово”, “Св. Димитър”, “Св. архангели Михаил и Гавраил”, всичките с изящна архитектура и вътрешна украса.
Констанцалиевата къща е една от най-богато украсените къщи в Арбанаси. Съществува от 17 в., а през 1913 г. е разрушена от земетресение. По-късно е реставрирана и от 1958 г. е етнографски дом, който разкрива бита и културата на региона в миналото. Тя е и една от най-големите и запазени до наши дни.
Хаджиилиевата къща също е достоен представител на разнообразната архитектура в района. Навремето е била търговска къща ако се съди по големите мази, които са служили за съхраняване на стоки.
Храмът “Св. Георги” е масивна каменна постройка в югозападната част на Арбанаси. Смята се, че времето на изграждането е в края на 17 и началото на 18 в. Малко по-късно, през 1710 г. е завършена зографията, което става ясно от надпис на едната стена от наоса. Изследвания показват, че на това място е имало по-ранен храм.
“Св. Атанасий” е църква от 30-те години на 17 в. Обявена е, по подобие на другите църкви тук, за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата.
Църквата “Рождество Христово” е най-старата църква в селото. Тя е масивна каменна постройка съставена от галерия, мъжка и женска част и параклиса “Св. Йоан Кръстител”. Цялостното изграждане е продължило близо 90 години, което обуславя изключителното тематично разнообразие в зографията и иконописта.
Храмът “Св. Димитър” е ниска едноетажна постройка в центъра на Арбанаси. Въпреки малките си размери има сложна композиция от архитектурна гледна точка. Параклисът към него е съществувал като самостоятелно светилище преди цялостното завършване на “Св. Димитър” и това го прави най-ранния култов паметник в местността.
Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” е издигнат на мястото на съществувала преди това култова постройка. Зографията е завършена през 1760 г. по информация от ктиторския надпис над входната врата.
Легенди съпътстват двата манастира в околията – “Св. Богородица” и “Св. Никола”.
В девическия манастир “Св. Богородица” се съхранява чудотворната икона на Богородица. Според преданията монахините са заровили иконата и напуснали обителта след превземането на България. Десетилетия по-късно овчар чува земята да стене. На това място изравят светинята и отново я даряват на манастира.
Друга чудотворна икона на Богородица има във втория манастир – “Св. Никола”. Тя е известна с това, че помага при зачеване. Жените, които желаят да се сдобият с дете се молят пред иконата. След молитвата слагат монета на иконата и ако тя не падне, а залепне, молитвите са били чути.
Архитектурно-музеен резерват Арбанаси е един от 100-те национални туристически обекта.