Подробна информация
Трявна е един от задължителните за посещение градове в България. Освен че се слави с изключително чистия си въздух, градът е истинско бижу на българското Възраждане. Историята му е още по стара – приблизително от около 12 в., когато името му е Търнава, а оттогава датира най-старата църква в града – “Св. Архангел Михаил”. Първите писмени сведения за него са от 1565 г., по време на Османското владичество.
Истинския му разцвет започва малко по-късно – през 17 – 18 в. Тъй като земите тук не са така плодородни, както в равнините, тук са се развили добре занаятите. През тези години е възникнала най-старата българска художествена школа – Тревненската. Тя е била съсредоточена основно в три направления – иконопис, дърворезба и дюлгерство. Майсторите от този край притежавали качества, които ги прославили навред в Османска империя и отвъд нея. Из цяла България се простира тяхното творчество и днес почти не се намира място, където да няма някое тяхно гениално произведение.
Резбарството е основният елемент, засегнат в експозицията на прочутата Даскалова къща. Тя е единствения по рода си музей на дърворезбата и зографството по нашите земи и представя над 5000 експоната. Погледната отвън е един прекрасен пример за тревненската възрожденска архитектура – двуетажна постройка с огромен чардак, просторен двор и висок каменен зид. Строена е в самото начало на 19 в. от търговеца хаджи Христо Даскалов за двамата му сина. По време на освещаването й, на Гергьовден, майстор Димитър Ошанеца и неговият помощник Иван Бочуковеца направили облог кой ще направи по-красив дърворезбован таван. Хванали се те, та така чак до Димитровден. Тогава се събрали хората да решат кой от двама им е по-вещ в занаята. Щом влезли в стаята, резбована от калфата, всички ахнали. Такова слънце било грейнало на тавана, че не могли да не признаят майсторството му. Но когато пристъпили в стаята на неговия учител не могли да свалят поглед от изящното творение. Тъй съвършено било. След като успели да се отърсят от удивлението си, праведно отсъдили:
„Признава се умението на Иван Бочуковеца, но баш майсторът е уста Димитър“.
В музея са представени трите основни вида дърворезба – овчарската, резбата за украса и църковната. Най-проста е овчарската. Такъв тип са украсите на битови вещи и малките дървени предмети – хурки, свещници, албуми, солници и други. Резбата за украса се среща в почти всеки дом от тази епоха. Най-богати на резба са били къщите на най-заможните хора. И тук може да видите различни мебели, колони, легла и много други. Най-труден от всички е църковният стил. Множеството орнаменти и миниатюрни детайли правят задачата за посредствените резбари невъзможна. Богато е представена тази колекция в Даскаловата къща – икони, иконостаси, кръстове, фрески и много други черковни елементи.
Освен изложението на творчески изделия, можете да се запознаете с мястото където те са изваяни. За целта, в Даскаловата къща е обзаведена автентична работилница, която показва начина и инструментите, нужни за изработката на художествените постижения.
Няма как да пропуснете и делата на самобитния творец Генчо Марангозов и неговите дървени скулптури на български ханове, царе и възрожденци.
Към хилядите експонати спадат и множество други дела на майстори от Тревненската художествена школа в резбарското и зографското изкуство. Личат имената на уста Димитър и уста Генчо. Споменахме вече Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца. Представени са и над 160 произведения на шестте известни зографски рода, работили през 17 – 19 в.
Всички тези уникални изложения отреждат място на Музея на резбарското и зографско изкуство сред 100-те национални туристически обекта.
