Подробна информация
Местността, където е изграден Дряновския манастир „Св. Арх. Михаил“ има изключително дълга история. Първите сведения за население по тези земи ни връщат назад десетки хиляди години – до около 100 хил. пр.н.е. Преминава се през множество епохи, докато се стигне до римската и ранновизантийската. По това време клисурата се е превърнала в стратегически регион, чрез който да се контролират старопланинските проходи. В тази връзка са построени няколко крепости, чиито останки са недалеч от светата обител. Богат е фонда на музея към църквата, в който са изложени много експонати от споменатите периоди – битови предмети, сечива, монети, керамика и др.
Така, постепенно стигаме до годините на Второто българско царство и управлението на цар Калоян. По пова време са пренесени мощите на св. Михаил Войн, от Потука в Търновград, а процесията спира да нощува край река Дряновска. По силата на каноните на свещеното място се издига манастир – Дряновския. Първото му местоположение е на 2 км. от настоящото. Първо, тъй като историята му е изпълнена с драматизъм.
През 1393 г. турците го изгарят до основи. Възстановен е от местните хора през 16 в., от другата страна на реката, но и това му съществуване не е за дълго. Нови набези довеждат до повторното му разрушаване. През 17 в. е построен за трети път, вече на мястото, на което го намираме и в наши дни и тогава се превръща в основен книжовен център. Ако си мислим, че толкова поражения са достатъчни за историята на един свещен храм, значи бъркаме. Група кърджалии опожаряват мястото за пореден път, но и за пореден път той е възстановен
Възстановен е, за да може години по-късно да се превърне в един от центровете за подготовката за Априлското въстание. Навремето тук са се укривали големи български революционери като отец Матей Преображенски – Миткалото, Георги Измирлиев – Македончето и самият Васил Левски. В манастира е бил образуван таен революционен комитет. По време на боевете за свобода е превърнат в крепост от четата на поп Харитон, която водила десетдневни боеве срещу многократно превъзхождащата ги турска армия. В крайна сметка въстаниците претърпели поражение, както и светата обител за пореден път в своята история. В пламъците изгорели важни книги и ръкописи, заедно с цялата библиотека.
На 3 април 1877 г. част от него е възстановена и е отслужена първата панахида за загиналите в битката. Храмът няма стенописи, остава с дупки по зидовете и пробит от куршум потир. Съзнателно са оставени тези белези при новото изграждане, за да напомнят за непримиримите воеводи и голямото българско страдание. В чест на загиналите е построен мавзолей-костница в двора на манастира, където се съхраняват тленните останки на жертвите за свободата. На Априлското въстание е посветена основната част от музейната експозиция в светилището.
Освен богатата история и множеството перипетии, през които е минала храмовия комплекс, местността предразполага с невероятната природа, която я обгражда. Първото нещо, което прави впечатление на влизане е камбанарията на фона на шеметно извисяваща се скала. Съвсем наблизо се намира първата благоустроена пещера в България – Бачо Киро. Бистрата Дряновска река шумоли неуморно под съпровода на пойните птици. Манастирът изглежда невероятно, погледнат от високо, а до такова място може да стигнете по някоя от красивите екопътеки наоколо.
Този район е изходна точка на много туристически маршрути. Може да се разходите по Дряновската екопътека, която се движи покрай река Андъка. Сравнително нова е пътеката Via Ferrata, която стига до водопада Сини вир, а оттам по каменна стълба се излиза на скалния венец на Дряновска река. По цялото протежение се открива страхотна гледка към каньоните на реките, докато не се стигне и до останките от древната крепост “Градът”. Освен тези, има множество други трасета за пешеходни преходи към различни точки на централна Стара планина.
Дряновски манастир „Св. Арх. Михаил“ е част от 100-те национални туристически обекта.
