Подробна информация
Пещерата “Бачо Киро” се намира в живописна клисура недалеч от гр. Дряново, на броени минути от прословутия Дряновски манастир. Тя е първата благоустроена пещера в България, отворена за туристи още през далечната 1938 г. Температурата в нея е постоянна през цялата година – 12 градуса. В знак на почит към загиналите през Априлското въстание, тя е кръстена на един от героите на революцията – Бачо Киро. Преди това е рядко посещавана, тъй като за нея се разнасяли какви ли не ужасяващи легенди – че в нея живеят чудовища, духове и други зловещи сили.
От археологическа гледна точка, тя е един от най-важните палеолитни обекти на Балканите. Проучванията сочат, че тук са живели хора преди повече от 50 – 100 хил. години, като от този период са намерени керамични сечива. Невероятни са и находките от 45 хил. пр.н.е., които свидетелстват за появата на нов вид човек – Хомо сапиенс фосилис (разумен изкопаем човек), или така наречените Кроманьонци, носещи името на пещерата Кроманьон във Франция, където за пръв път са открити техни останки.
Находките открити в “Бачо Киро” са едни от най-старите в Европа, свързани с първите хора, които бележат прехода към нов етап в праисторията – късния палеолит. Първите кроманьонци не били толкова вещи в обработката на глина и единствено по-съвършено изработените оръдия от кремък, кост и рог ги различава от неандерталците. Освен това откритите амулети от кост и глина говорят за зараждането на праисторическото изкуство и за обуславянето на някакъв вид религия.
От по-късни епохи са открити различни други предмети, сечива и оръжия, с които са си служили пещерните хора. В най-горните слоеве на подземието са открити останки от жилища. При една от най-ранните експедиции, учените откриват на дълбочина 300 м огромен скелет на мечка от отдавна изчезнал вид. Смята се, че това е един от най-големите екземпляри намирани в Европа с внушителните си размери от три метра височина и дължина на челюстта 60 см. В момента този екземпляр може да се види в отдел “Динозаври” на Британския музей в Лондон.
Самата пещера представлява заплетен четириетажен лабиринт. Общата й дължина е над 3500 м, която я прави една от най-големите в България. За любители са благоустроени около 700 м от нея, което е напълно достатъчно да се запознаете с историята, красотата и величието й. Според геоморфоложките проучвания тя е на около 1 800 000 години. Образуването й е свързано с долината на р. Дряновска и р. Андъка, които с течение на времето образуват подземието. След като вече са били изваяни галериите е започнало образуването на формите в тях. По въздействието на карстовите води са се формирали множество сталактити, сталагмити и сталактони. Невероятното оборудване, с което разполага “Бачо Киро” ни дава възможност да се насладим в най-големи детайли на нейните прелести. Както в много други пещери и тук едни от най-причудливите творения на природата са “оживели” с имената, които хората са им дали. Разположени в Дъждовната зала, Концертната зала, Салона и Подземието са приказните фигури на Каменното цвете, Тополките, Езерото на щастието, Трона, Самотния сталактон и много други, с които екскурзоводите ще ви запознаят при посещение на тази забележителност. Една от атракциите тук е “Чистилището”, който е нисък и труднопроходим коридор с размери 60 х 40 см. Името му идва от легендата, че само праведен човек може да мине през него.
Днес пещерата “Бачо Киро” е една от най-посещаваните в България. Това от една страна се дължи на местоположението в централната част на държавата, а от друга страна на множеството забележителности в района, които я заобикалят и постоянния поток от туристи. Освен това местността е част от Национален парк “Централен Балкан” и е изходен пункт на много туристически маршрути и екопътеки. Оттук може да се стигнат до висините на каньоните, откъдето гледката е неповторима. Освен това пътеки водят и до стари римски пътища и разрушени крепости. Не на последно място трябва да споменем, че пещерата е част от 100-те национални туристически обекта.
