Подробна информация
Къщата музей “Иларион Макариополски” е най-старата запазена къща в Елена. Строена е през далечната 1710 г. и е дом на Стоян Михайловски, както е рожденото име на Иларион Макариополски и брат му Никола Михайловски – книжовен деец на това време, който е и баща на известния български поет-сатирик Стоян Михайловски.
В къщата е основано читалище Напредък през 1863 г., а точно сто години след това е превърната в музей. Отначало в него са били изложени материали и предмети от бита и културата на Елена със скромна част свързана с Иларион Макариополски. В последствие това се променя и се излагат много негови вещи и документи, както и такива на семейството му. Една стая е отделена и за сина на брат му Стоян Михайловски.
Постройката е от типичния еленски стил – двуетажна, от камък и дърво, с широки стрехи, оградена от масивни каменни дувари. На приземния етаж са разположени складовете, избите и конюшнята. В китния двор се намира Хаджихристовата чешма, която е построена през 1754 г. от прачичото на Макариополски, обновявана два пъти след това, през 1813 г. и 1873 г. Първоначално се е намирала на улицата, но след последваща регулация на пътищата е преместена на сегашната си позиция, до която се намира бюст-паметникът на духовника. Под единия чардак е било мястото за почивка. Мазите са превърнати в изложбена галерия днес, където може да се запознаете с творби и икони от различни майстори от епохата между 17 в. и 19 в., включващи делото на Петко Тодоров. Конюшните са преобразувани в експозиция на живота на семейството.
Животът на Иларион Макариополски започва през 1812 г. в гр. Елена. Образованието, което получава, е много добро за времето си. Започва го в Елена, а след това отива в гръцкото училище в Арбанаси. През 1832 г. е подстриган за монах в Хелендарския манастир, където е заточен Неофит Бозвели, а самият Макариополски се грижи за него. Премества да учи в Гърция а последните три години от обучението му там са в престижната Атинска гимназия. Със връщането си в България се включва в революционни дейности, а през 1844 г. ръководи църковно-национална борба в Цариград заедно с Неофит Бозвели. На следващата година, обаче, е заточен в Света гора, където стои до 1850 г.
След освобождаването си се завръща в османската столица, където води още по-активна църковно-национална дейност. Избран е за духовен водач на цариградските българи, а по време на обиколката си в България се включва в борбата на Търновската епархия против гръцкия владика.
На 3 април 1860 г. по време на великденска служба в храма Св. Стефан в Цариград, Иларион Макариополски не споменава името на гръцкия патриарх. Вместо това е произнесено името на султана. По този начин формално се спазват каноните на църквата и духовникът не може да бъде обвинен в ерес и да бъде отлъчен. Законите позволяват да се произнесе името на самодържеца, а България в случая е под суверенитета на Османската империя и самодържец се явява султана. С това действие фактически е отхвърлена властта на патриаршията над българската църква. След това, обаче, с нейно решение Иларион Макариополски е повторно заточен в Света гора до 1864 г.
Той умира през 1875 г. и е погребан в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.
Къщата музей “Иларион Макариополски” е един от 100-те национални туристически обекта.
