Подробна информация за маршрута
Често изкачването на най-високия връх на Влахина планина връх Огреяк (Кадийца, 1924 м) се съчетава с разходка и до Ильов връх (1803 м) – най-високия връх на Малашевска планина. В този GPS трак съм записал само връх Огреяк, докато комбинирания маршрут ще намерите тук. Изкачването, което сега ще опиша, е доста по-приятното по хребета, а не по скоро прокарания дърварски път, който към тази дата дори още не е напълно изграден. Отбелязвам, че връх Огреяк се намира на границата с Македония, което значи, че трябва да уведомите граничните за изкачването му.
За сметка на това, че е по-приятен, маршрутът по хребета е доста по-труден и изморителен, защото през цялото време се движи с постоянен наклон само нагоре. Маркировка няма, но е доста трудно да объркате. Теренът е мек почвен, а вода по целия преход има преди голямото изкачване, но е спорно дали е годна за пиене, защото нагоре покрай реката сноват машините на дървосекачите. Половината от маршрута минава в гора, останалото е на открито.
Като цяло няма особено много за обяснение за този преход. Тръгваме от една местност след село Брестово. Почти до началната точка се стига по асфалт от град Симитли, който е доста разбит. След разклона за Коматинските скали и горния край на Брестово продължаваме направо и на следващия разклон се пускаме надолу вдясно, накъдето продължава асфалта. Не след дълго минаваме един мост. Там започва коларски път, по който стигаме до едно уширение с фургон, точно преди пътят да се разклони. Левият ръкав прекосява реката, а десният се движи нагоре по нейния приток. Ако сме с кола, спираме тук и тръгваме пеша нагоре.
Както споменах, това е изкачване по хребета и няма да се движим по дърварския път. Единственото важно тук е да си намерите удобно място да излезете от пътя и да се запътите право нагоре по склона. Тежичко е, наклонът е голям, но ние си вървим с удоволствие. Пресичаме веднъж-дваж пътя, но си знаем да не тръгваме по него.
След доста усилия излизаме от гората и почти виждаме крайната точка. Май изглежда доста близко, но ще разберем дали е така. По-важното в момента е, че можем да отморим малко с гледки към току открилите се Рила и Пирин. Има една канара малко след гората нагоре и ми се струва идеалното място за това. След това – пак нагоре. Пресичаме една козя подбилна пътечка и каменистият Огреяк ни се открива. Още малко и още малко…
Най-накрая сме горе. Оттук се вижда всичко в околовръст – и в България и в Македония. Откриват се и Осогово на север, и Беласица на юг. Македонските планини, които все още не познавам, също са ясни. Но едно прави най-голямо впечатление. Че има по-висока точка от тази, на която се намира котата и това е при съседната гранична пирамида 55, само на стотина метра от нас. Разбира се, че отиваме там да се отчетем. И наистина, не е било зрителна измама. Действително тук е по-високо. Сами избираме дали да правим кръг, изкачвайки Ильов връх, който се вижда наблизо, или да слизаме отново надолу.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук