Подробна информация за маршрута
До върховете Огреяк (Кадийца, 1924 м) и Ильов връх (1803 м), първенци съответно на планините Влахина и Малашевска, няма маркирани туристически маршрути и в този GPS трак ще опиша възможностите за достигане до тях. Трябва да кажа, че изкачването до Огреяк много ми допадна, особено ако не се използва новопрокарания дърварски път. Движим се по хребета нагоре и е доооста изморително. Тук обаче, следата е по пътя, защото би била по-приемлива за евентуални желаещи, но ако все пак искате по хребета, то е в този трак. Ще спомена, че и двата върха са гранични и е нужно да уведомите граничните власти за намерението си да ги изкачвате.
Това, че целият маршрут е дълъг малко над 20 км, може да ви изиграе лоша шега ако го подцените и не сте достатъчно физически подготвени. Както споменах, фазата с изкачването на Огреяк е по-тежичка и може да изцеди по-голяма част от запаса физически сили и въпреки че след това е само надолнище или равно, именно голямото разстояние може да причини дискомфорт. Ако обаче сте с нормални физически данни, едва ли ще имате проблем.
Маркировка няма, както споменах, и е хубаво да използвате GPS трака, защото все пак има шанс за объркване ако не се ориентирате добре. Опасности няма, а теренът е мек почвен почти през цялото време. Вода по маршрута също няма, затова се запасете много добре, особено ако сте там лятото. По-голямата част е на открито и жегите могат да са непоносими. Ще вметна една скоба, че по билната пътека между Огреяк и Ильов връх има едно поточе, но според мен през лятото едва ли е пълноводно. Ние бяхме там след много обилни валежи и се процеждаше по склона, но не разчитайте на него. Друг е въпросът дали водата става за пиене, защото доста стада вървят под и над него.
Тръгва се от един разклон след село Брестово. Асфалтовият път до там е тесен и разбит и идва от град Симитли. След като минем разклона за Коматинските скали, продължаваме още напред и на следващия разклон оставяме колата. По долния десния път тръгваме, а по левия ще се върнем.
Та, тръгваме си доста по-рано и в началото се движим по асфалтов път за известно време. След моста, където преминаваме от другата страна на реката, асфалтът свършва и започва коларски път. Така е още около 1.5 км, където достигаме до един брод, край който пътят се разделя. Левият ръкав прекосява реката и тръгва нагоре. Това е и Разклон 1 и пътят, който смятам, че стига до Разклон 11. Ние сме по десния ръкав, който тръгва по склона.
Този път е чисто нов дърварски, който убива удоволствието от изкачването на връх Огреяк. Освен това пътят не беше довършен до горе. Караме си по него, а той криволичи в серпентина почти 3 км. Към края му се открива първата гледка към Рила и Пирин. След това излизаме от гората, но наклонът си остава същия. Разликата обаче е, че тук зареждаме изцедените сили с невероятните панорамни гледки към Рила и Пирин, които са зад гърба ни и се откриват още по-добре. От това място няма как да объркате и идеалния профил на Карстовия ръб и Вихрен.
Връх Огреяк наближава, но имаме още поне половин час вървене, докато го достигнем. Най-накрая сме горе и виждаме какво се открива и от другата страна – в Македония. Интересното тук е, че котата е поставена на чувствително по-ниския от двата върха. На 100-тина метра е гранична пирамида 55, която очевидно е на по-висока надморска височина. Отначало помислихме, че е зрителна измама и като идем до него, Огреяк ще ни се струва по-високият, но не беше така. Почти съм сигурен, че това е най-високата точка на Влахина планина.
След заслужена почивка тръгваме към Ильов връх. До него ни води перфектен черен път. На слизане от Огреяк, насреща различаваме два върха, които изглеждат най-високи в онази част. Десният е Трите гроба, а левият и по-близък е Ильов връх.
Както казах, вървим си спокойно по равното било и неусетно преполовяваме маршрута. Има един разклон, на който трябва да внимаваме и да продължим по средата леко нагоре. След около 3 км вече ще се озовем на поляната, където с огромен кръст от камъни, наредени по земята, е обозначена котата на най-високия връх на Малашевска планина. Тук също е идеално за почивка с хубава гледка.
За пътя надолу трябва да се върнем около 500 м назад и да излезем от пътя вдясно по едва различим стар път. Постепенно става все по-ясен и по някое време вече няма никакви проблеми да се следи. Слизаме до няколко ферми, които подминаваме и продължаваме по скучния път надолу. След фермите навлизаме в гора, в която от време на време има пролуки, които гледат към връх Огреяк. Слизането не е кратко и за съжаление не е и много интересно, но след последния завой виждаме най-накрая колата на разклона.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
