Подробна информация за маршрута
Преходът от хижа Триградски скали до хижа Чаирски езера в Родопите е част от международния туристически маршрут Е-8, Рила-Родопи в българската си част. Сравнително лесен е, но лично според мен не толкова приятен. От природна гледна точка очаквах много повече, както и да се върви по присъщия за планината почвен терен, а вместо това почти през цялото време сме по посипан с камъни коларски път. Това е най-неприятното. Ако преходът поне беше по-обзорен или местността Чаирски езера беше по-красива, можеше да се компенсира това трамбоване на ходилата. Всичко взето заедно правят лесното да изглежда мъчително.
Хижа Триградски скали се намира точно преди табелата на село Триград и до нея се стига по хубав асфалтов път през Триградското ждрело. Има и малка пътека от селото, която се тръгва нагоре от римския мост и може да спести няколкостотин метра, ако тръгвате от него. Туристическата маркировка е червена, доста добра, но на моменти трябва да се следи доста зорко, особено в самия край, за което ще спомена по-долу. Задължително внимавайте, защото колкото и да е добра на повечето разклони, ако се заприказвате може да изпуснете някой, който излиза от коларския път. Следваме табелите за село Мугла и село Гела. За всеки случай може да си заредим GPS трака. През половината време се движим през гора, което е добре за лятото. Има една чешма по маршрута, преди първата една трета. Както споменах по-рано, през по-голямата част от прехода се върви по засипан с камъни път. Отварям скоба и за змиите. Край мочурливите Чаирски езера трябва да се внимава много, защото растителността е много избуяла и трудно можете да ги забележите, а там си има. Освен това често това са пасища за различни стада, което значи внимание с пастирските кучета.
От хижа Триградски скали тръгваме по асфалтовия път към селото и веднага след табелата свиваме наляво по дървен мост. Маршрутът заобикаля няколко сгради и тръгва нагоре по широк път. Това е най-продължителното изкачване за прехода. Известно време сме по коларския път, но след като стане по-равно започваме да се оглеждаме за табела, която излиза от пътя и сочи през гората. Макар че после пак излизаме на същия път, това е по-приятната пътека. Малко след като излезем отново на него има беседката край първата и последна чешма.
Дълго време вървим по пътя на открито, докато най-сетне излезем на просторни ливади с единствената по-обзорна панорама. Оттук гледката е много хубава, наистина. Всичко е точно каквото всеки очаква от Родопите – обширните пасища и плавните извивки на планината. Някъде на това място идва синята маркировка от село Кожари към село Гела и до самите Чаирски езера червената и синята вървят заедно. Това са ориентирите, по които да се ориентирате, че скоро трябва да се излезе от коларския път вляво. Има си ясни табели и тук започва късият участък, в който вървим по най-приятната тясна пътека по маршрута, първо през поля, след това в гора.
Постепенно обаче тя отново се разширява и следва ново трамбоване по чакълеста пътека. Този път на всичкото отгоре е съчетано с половинчасово слизане до река Чаир дере. Наклонът не е толкова голям, но е мъчително. Малко преди да стигнем до реката идва нов важен момент за този преход. Пътеката излиза на по-широк път край 180-градусов завой. Табелите за село Мугла сочат надясно. Не че не е вярно, но от там се обикаля доста. Вляво също има червена маркировка и ние тръгваме по нея и съвсем скоро стигаме до моста над реката.
Тук незнайно защо маркировка липсва, а е един от най-важните разклони по маршрута. Нито табели, нито лентова. Само на скалата с бледа боя е написано „хижа Чаирски езера“ със стрелка надясно. Така че да знаете, от моста веднага вдясно! Покрай реката. Малко по-навътре вече се появява червената лентова маркировка. Тук е и последното изкачване за прехода и макар да е само няколкостотин метра, си е задъхващо. Първо има един сипест участък от двайсетина-трийсет метра, който е по-хлъзгав, но безопасен. След това вървим през гората и към края си става по-диво с по-висока трева. Пътеката все пак е ясна, но тук внимавайте повечко за змии. Повечето хора свързват Родопите с друг вид дивотия, но все пак и влечугите са обитатели на тази планина. Ето, че най-накрая виждаме и хижа Чаирски езера, която е доста добре поддържана.
Оттук има различни възможности за продължение на прехода. Най-често тези, които са тръгнали по този път, продължават по трансевропейския маршрут Е-8 към село Мугла и след това хижа Ледницата. Друга алтернатива е връщане обратно по жълтата маркировка, изградена от хижаря на Чаирски езера, където е много по-обзорно. Тя излиза на червената маркировка при разклона на поляните, откъдето дойде синята. Трета възможност е слизане с джипка, която не е много готина, но… Понеже местността Чаирски езера все още е стопанска зона, има път, който стига до тук.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
