Подробна информация за маршрута
Бистришкия водопад се нарежда сред най-високите водопади в Рила дори със „скромните“ си 35 метра, които на фона на двойно по-високата Скакавица го карат да изглежда като джудже. Но пък перестата му каскада позволява да се конкурира по красота с рилския първенец. Намира се на два часа преход от дупнишкото село Бистрица, което го прави чудесна опция за еднодневен преход от София. Маршрутът до него не е труден, но все пак трябва да сте готови за 4 часа в планината в двете посоки.
Бистришкия водопад е спирка по трасето на екопътека „Самоковището“, която продължава и след него. Той е пълноводен целогодишно, но най-доброто време да го посетите е в края на пролетта, когато все още е буен, а времето е топло. Ние го видяхме в края на юни и все още беше доста изобилен.
Най-важното за маршрута от Бистрица до Бистришкия водопад
- Началната точка на екопътеката до Бистришкия водопад е южният край на село Бистрица край Дупница, докъдето се стига с автомобил и има паркинг. Може да се започне и от центъра на селото, където указателна табела сочи накъде е Самоковището.
- Маркировка няма, но ориентацията е много лесна, тъй като почти целият преход върви по каменист черен път и няколкото табели са достатъчни да ни ориентират правилно. Само на едно място може да има леко объркване, което ще опиша по-долу.
- Питейна вода има на паркинга и на две места по средата на маршрута в местността „Пиличик“, второто от които според мен пресъхва през лятото, макар че и първото не течеше много уверено в средата на юни.
- Теренът е доста каменист черен път и не предлага най-комфортното вървене.
- Открит/сенчест – може да се каже, че 50/50. Колкото по нагоре отиваме, толкова повече се сгъстява гората.
- Опасни участъци няма.
От село Бистрица до панорамната площадка
Тръгваме от паркинга нагоре по маршрута към Бистришкия водопад. Още в началото ни се открива прекрасна панорама към високите склонове на Рила, между които е долината на река Бистрица. Поглед нагоре ни разкрива първата цел за деня – панорамната площадка с кръста. Горе-долу до тях маршрутът е с по-голям наклон и задъхва, но след това става почти равно.
Почти веднага има разклон, където пътят се разделя на две, като главният ясно е левият от двата. Тук е подходящо да кажа, че следваме ли главния път (с изключение на едно място, което ще опиша скоро), няма да имаме никакви проблеми с ориентирането. Следват още два разклона на улици от селото, на които продължаваме направо. След близо 10 минути пътят прави първият голям завой, като тук е единственото място, в което се излиза от основния път. Завоят е наляво, докато табела за Бистришкия водопад сочи пътека през гората направо.
Официално маршрутът продъжава по пътеката, където се намира първото място за отдих по екопътеката – „Дяволската воденица“. Тук ще отворя скоба, че навътре пътеката има много необозначени разклонения, които като гледам картата излизат на пътя. Все пак ако се притеснявате да не се объркате, може спокойно да не излизате изобщо от пътя и да вървите само по него до панорамната площадка в местността „Софраджик“. Именно там излиза и пътеката през гората, по която е записан тракът.
Гледката отвъд парапетите на терасата е просто зашеметяваща. Цялата Дупнишка котловина е като на длан. На близък план е село Бистрица а отвъд него е самата Дупница, но погледът се простира далеч отвъд тях. Можем да починем на сянка в близкия заслон или пък ако предпочитаме на чист въздух – под кръста. До тук сме за около 45 минути.
От панорамната тераса до Бистришкия водопад
Оттук маршрутът ни по екопътеката до Бистришкия водопад става по-лек. Пътят продължава да се вие по склона, но наклонът вече почти не се усеща. Все още дърветата са нарядко и няма достатъчно сянка, но това ни дава възможност да се възхищаваме на зелената долина на река Бистрица отдясно. След 20 минути стигаме до местността „Ветрен камък“, където е следващият кът за отдих. До беседката е чучура, по който евентуално може да тече вода по-късно през лятото.
Напред пътят продължава в същото еднообразно темпо. Лека-полека гората се сгъстява и след още 20 минути, при следващия кът за отдих „Влашка бара“, вече предоставя дебела сянка. На това място, точно преди беседката минава поточе, а вляво излиза червеният маршрут за хижа Иван Вазов.
Ние си продължаваме по пътя направо през гората, а долината носи все по-голяма разхлада. Последните 40 минути преминават в монотонно ходене, може би да притъпят сетивата ни, за да може да ахнем още повече, когато стигнем до днешната цел – Бистришкия водопад. В края на юни беше пълноводен и повече от красив. Общото време до тук е около 2 часа.
Ако искате да си направите пикник на спокойно и красиво местенце, 500 метра (10 минути) по-нагоре е следващият кът за отдих „Мала река“, който е разположен покрай реката. Ако имате сили за допълнителни 2 часа (в двете посоки), може да продължите до края на екопътека „Самоковището“, която след Бистришкия водопад става още по-живописна, движейки се по коритото на река Бистрица.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
