Подробна информация за маршрута
Маршрутът ни започва от село Бистрица и целта му е рилския връх Голям Полич. Не тръгнахме на състезание, а на приятна разходка, тъй като посред лято времето е страхотно за нощувка сред природата. Особено когато е петък и ние сме тръгнали след работа – най-хубавата почивка след работната седмица е сред чистия планински въздух.
В южна посока на село Бистрица има хълм, от който тръгват няколко пътеки, като всички от тях се събират в последствие в една. Пътеката е дебела и се изкачва по хълма. След около час вървене достигаме до черен път. Пътеката не е маркирана, но на разклона има табела. По черния път завиваме на обратната посока и продължаваме изкачването. След известно време и няколко завоя той ни отвежда до чешма Говедарника. До нея има също така голяма беседка с маси и столове. Хубаво е да имаме предвид, че след тази чешма можем да намерим вода чак след няколко часа път. Ако сме изразходили повече до момента е хубаво да допълним.
Първите гледки се разкриват малко след чешмата. Пътят достига до ръба над река Бистрица и завива рязко на юг и нагоре. Открива се невероятна гледка към долината на реката. Малко по-нагоре от пътя излизат няколко разклонения, а ние продължаваме на юг и не след дълго се появява жълта маркировка и слабо използвана пътека. Скоро излизаме и над гората на безименно връхче, от което се разкрива нова панорама. Намираме се на голяма поляна, а с нейния край идва и краят на черния път.
За сметка на това започва добре отъпкана пътека през гората с хубава маркировка. Пътят е каменист с хвойнови и боровинкови храсти. На една поляна, изцяло покрита с хвойна, пътеката изчезва напълно и започва борба с гъсталаците. Освен трудно проходимо тук е и нагорнище, което допълнително затруднява движението. В крайна сметка отново се открива маркировката и маршрута ни излиза на една от Богдаите. След камъка горе пътят се изчистваше от всякакви храсти и трудности. Дотук денивелацията минаваше 1000 метра и умората ставаше още по-голяма. След третата Богдая лягаме на някакъв неизползван черен път.
На следващия ден тръгваме бодро и след има-няма половин час стигаме до Смочевската вада, където бързо напълваме свършващите водни запаси. За щастие пътят до Голям Полич е чист и лек за вървене. Остава малко по-малко от 1000 м денивелация, но със сигурност не е чак такава трудност като вчерашните. На всичкото отгоре билото е тънко и нямаме никакви пречки пред погледа да се любуваме на изумителните пейзажи във всички посоки. Така само по билото стигаме Винтчето (стар трафпост) между двойките върхове Калините и Поличите. Още малко и сме на връх Малък Полич, след това до някакво безименно връхче, за да започне изкачването на Голям Полич.
Не след дълго походът ни стига до там. Горе имаше големи камъни, между които се виждаше язовир Калин. Ние сме на върха, който е отбелязан за Голям Полич, но има разногласия по въпроса дали това е тази точка или съседния връх. В крайна сметка качваме и него, за да сме сигурни, че сме постигнали целта си. Със сигурност няма да съжаляваме, тъй като гледката от него е по-впечатляваща – голям и дълбок циркус от север, завършващ с Воденичарските езера.
Тъй като започва да става все по-жежко забързваме крачка към северното Винтче. Оттук можем да се нагледаме на езера във всички посоки, а под нас е Черното езеро, превърнато в язовир. Под него, пък, е долината на река Бистрица, по която ще направим връщането. От Винтчето тръгваме по черен път за Кривото езеро. На премката между него и Калинините езера завиваме на изток. Там има маркировка, която води до хижа Иван Вазов, минава покрай езерата и слиза до долината. Преди да стигнем хижата отбиваме и тръгваме по реката по маркирана пътека.
След известно време стигаме до просторна местност – Тиха Бистрица, където трябва да преминем от другия бряг на реката. След като прекосим това място маршрутът навлиза в гората. Оттук започва същинското слизане по реката. Пътеката е отъпкана, но на местата където излиза на поляни се губи сред високи треви и гъсталаци. Възможно е да има дезориентация. Растителността е толкова гъста, че напред не може да се продължава, така че трябва да внимаваме много. Има и участък където се лази по скалите. Придвижването става много бавно, а завоите на реката започват да се струват безкрайни.
В крайна сметка стигаме до разбит мост, което означава, че сме близко до цивилизацията. Остава ни само да се отбием до Бистришкия водопад, до който се стига по отклонение от черния път. Ако го пропуснем, все пак ще видим водопада, но ще се пада доста по-надолу. След него пътеката излиза извън гората. Още около час и вече сме долу в края на нашия преход.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
