Подробна информация за маршрута
Екопътека „Самоковището“ е красив планински маршрут в Рила, над село Бистрица край Дупница. Основната атракция по нея е Бистришкия водопад, който е основната притегателна сила за туристите. Но екопътеката не е само това и предлага невероятни панорамни гледки, както и живописен завършек покрай буйното течение на река Бистрица.
Маршрутът не е труден, но е доста дълъг и ще трябва да си отделите около 6 часа в двете посоки, ако не бързате. Водопадът е пълноводен целогодишно, но най-доброто време да посетите екопътека „Самоковището“ е в края на пролетта, когато все още е буен, а времето е топло. Ние го видяхме в края на юни и все още беше доста изобилен.
Най-важното за екопътека „Самоковището“
- Началната точка на екопътека „Самоковището“ е южният край на дупнишкото село Бистрица, докъдето се стига с автомобил и има паркинг. Може да се започне и от центъра на селото, където указателна табела сочи накъде е екопътеката.
- Маркировка няма, но ориентацията е много лесна, тъй като почти целият преход върви по каменист черен път и няколкото табели са достатъчни да ни ориентират правилно. Само на едно място може да има леко объркване, което ще опиша по-долу.
- Питейна вода има на паркинга и на две места на около час от началото на маршрута в местността „Пиличик“, второто от които според мен пресъхва през лятото, макар че и първото не течеше много уверено в средата на юни.
- Теренът е доста каменист черен път и не предлага най-комфортното вървене.
- Открит/сенчест – горе-долу първата 1/3 от маршрута е по-открита, след това сме изцяло през прохладна гора.
- Опасни участъци няма.
От село Бистрица до панорамната площадка
Тръгваме от паркинга нагоре по екопътека „Самоковището“. Още в началото ни се открива прекрасна панорама към високите склонове на Рила, между които е долината на река Бистрица. Поглед нагоре ни разкрива първата цел за деня – панорамната площадка с кръста в местността „Софраджик“. Горе-долу до тях маршрутът е с по-голям наклон и задъхва, но след това става почти равно.
Почти веднага има разклон, където пътят се разделя на две, като левият ясно личи, че е главният. Тук е подходящо да кажа, че следваме ли главния път (с изключение на едно място, което ще опиша скоро), няма да имаме никакви проблеми с ориентирането. Следват още два разклона на улици от селото, на които продължаваме направо. След близо 10 минути пътят прави първият голям завой, като тук е единственото място, в което се излиза от основния път. Завоят е наляво, докато табела за екопътека „Самоковището“ сочи пътека през гората направо.
Официално маршрутът продъжава по пътеката, където се намира първото място за отдих по екопътеката – „Дяволската воденица“. Тук ще отворя скоба, че навътре пътеката има много необозначени разклонения, които като гледам картата излизат на пътя. Все пак ако се притеснявате да не се объркате, може спокойно да не излизате изобщо от пътя и да вървите само по него до панорамната площадка в местността „Софраджик“. Именно там излиза и пътеката през гората, по която е записан тракът.
Гледката отвъд парапетите на терасата е просто зашеметяваща. Цялата Дупнишка котловина е като на длан. На близък план е село Бистрица а отвъд него е самата Дупница, но погледът се простира далеч отвъд тях. Можем да починем на сянка в близкия заслон или пък ако предпочитаме на чист въздух – под кръста. До тук сме за около 45 минути.
От панорамната тераса до Бистришкия водопад
Оттук маршрутът ни по екопътека „Самоковището“ става по-лек. Пътят продължава да се вие по склона, но наклонът вече почти не се усеща. Все още дърветата са нарядко и няма достатъчно сянка, но това ни дава възможност да се възхищаваме на зелената долина отдясно. След 20 минути стигаме до местността „Ветрен камък“, където е следващият кът за отдих. До беседката е чучура, по който евентуално може да тече вода по-късно през лятото.
Напред пътят продължава в същото еднообразно темпо. Лека-полека гората се сгъстява и след още 20 минути, при следващия кът за отдих „Влашка бара“, вече предоставя дебела сянка. На това място, точно преди беседката минава поточе, а вляво излиза червеният маршрут за хижа Иван Вазов.
Ние си продължаваме по пътя направо през гората, а долината носи все по-голяма разхлада. Последните 40 минути преминават в монотонно ходене, може би да притъпят сетивата ни, за да може да ахнем още повече, когато стигнем до следващата цел – Бистришкия водопад. В края на юни беше пълноводен и повече от красив. Общото време до тук е около 2 часа.
От Бистришкия водопад до местността „Самоковището“
Много хора стигат дотук и се връщат, но екопътека „Самоковището“ продължава още нагоре до едноименната местност. В последната си част е може би най-живописна, тъй като се приближава до нивото на реката и върви по коритото ѝ. 10 минути след водопада е следващият кът за отдих „Мала река“, изграден на приятно местенце покрай един от притоците на река Бистрица. Малко след него главният път прави 180-градусов завой наляво и започва кратко плавно изкачване. Шумът на реката все повече се увеличава, докато най-после достигнем до коритото ѝ, което ни съпровожда до края.
Преминаваме през местността „Егречището“ и след близо час сме край обширната поляна в местността „Самоковището“, където от двете страни на реката са изградени маси и беседки. От другата страна на моста пътят прави нов обратен завой за финалните 200 метра. Излизаме на друга просторна поляна, където се намира красивата сграда на Горския дом, който е краят на екопътека „Самоковището“ и за съжаление не е отворен за туристи. Встрани от него е голямата каменна река „Морени“. До тук сме за 1 час от Бистришкия водопад и общо 3 от село Бистрица.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
