Подробна информация
Съева дупка е един от най-красивите представители на подземния свят в България и не случайно е известна като “подземната перла”. Ако си представяте
пещерите като лабиринт от груби и страшни тунели, тук е мястото да промените вашето мнение. Хилядите причудливи форми, образувани с хилядолетия дават неповторимия й облик. Далеч не е от най-дългите пещери в страната, със своите 205 м, но със сигурност е една от най-старите – на близо 3 млн. години, което е предпоставка в нея да се срещат всички видове пещерни образувания. Една от основните характерности на този подземен рай са голямото разнообразие от цветови гами, в които естествено са се оцветили природните ценности. Средната температура в нея варира между 7 и 11 градуса през цялата година, а влажността достига 98%. Името й дават по време на османско робство, когато в нея са се укривали двамата братя близнаци – Съю и Сею.
Когато слезем по металното стълбище пред нас се открива първата зала – Купена. Името й произлиза от високия около 3.5 сталагмит, който се намира в нея и прилича на купа сено, а два големи сталактона сякаш държат тавана като подпорни колони.
Напред минаваме в следващата зала – Срутището. Образувана е преди много години след тежко земетресение, при което голяма част от тавана е паднал под формата на огромни каменни блокове. Днес на пода могат да се видят големи канари, някои от които достигат три метра. Това е причина това място да е много бедно на скални форми, тъй като повечето от тях са погребани под падналата земна маса. Пътеката се прегражда от тънки каменни струни, които заедно можем да оприличим на огромен орган, а докосване до тях се превръща в тиха музика.
Наред е Хармана, чието име идва от равния под, който има – третата поред зала, известна още като Концертната зала. Обаятелна гледка се разкрива пред нас, която ни кара да се чудим дали всичко, което ни заобикаля е реално. В нея може да видим уникалните пещерни образувания – хеликтити. От въздействието на въздушните течения капките капещи от тавана се отнасят настрани и образуват най-крехките скални късчета. Друга особеност на залата е нейната страхотна акустика. От този факт се възползват много известни музиканти и певци, които я използват за свои представления. Едни от най-големите изпълнители, изнасяли концерти тук са Емил Димитров, Лили Иванова, Мистерията на българските гласове, детския хор на Българското национално радио и други.
Следва залата “Белият замък”, която е наречена така заради огромния сталагмит във формата на приказен дворец, който се издига в нея. Над него се извисяват големи каменни остриета, които допълват неповторимата гледка пред нас.
“Космос” се нарича последната зала от подземието. Освен своеобразните сталактити и сталагмити, тук може да се види изваяната от природата “ракета”, която дава името на помещението. Играта на цветовете тук е навъобразима, допълнена от красотата на хилядите форми.
Съева дупка е дом на два вида прилепи – голям и малък подкованос. Те идват тук през есента и заспиват своя зимен сън. Той продължава до пролетта, когато през март излизат да родят своите малки и след това да се грижат за тях, докато започнат да се грижат сами за себе си.
Една от основните атракции около Съева дупка е съоръжението Via Ferrata, което представлява система от метални въжета, мостове, стълби и парапети, която служи за преодоляване на изключително сложни скални участъци без предварителна алпинистка подготовка. Въпреки че много се различава от истинския алпинизъм, за преминаването по нея се използва алпийска екипировка. Има няколко, различни по трудност маршрути, в зависимост от смелостта и уменията на катерачите. Едно е сигурно – преживяването е наистина вълнуващо и запомнящо се, особено ако сте любители на адреналина.
Пещерата е един от 100-те национални туристически обекта.
