Подробна информация
През първата половина на 19 в. Сливен се развива като голям индустриален център в България, тогава в пределите на Османската империя. През 1834 г. Добри Желязков поставя началото на фабричното текстилно производство в страната. Тогава в Сливен той основава първия текстилен завод на Балканския полуостров. Неговата сграда, заедно с тази на съседното текстилно училище, открито през 1906 г., са обявени за паметници на културата.
Понастоящем старото училище е превърната в единствения по рода си в България “Музей на текстилната индустрия”. Колекцията е открита през 1984 г. по случай 150 годишнината от създаването на предприятието. Разполага с над 3000 експоната, които оформят 36 големи колекции, както и с богата библиотека. Той е част от 100-те национални туристически обекта, а от 1998 г. той е член на Европейската текстилна мрежа.
Експозицията в него представя зараждането и развитието на текстилното производство и занаятчийство още от дълбока древност до 70-те години на 20 в. Изложението е подредено по хронологичен ред в осем големи зали, където могат да се видят най-примитивните приспособления и далеч по-напредналите технологии от близкото минало. Най-съществената част за посетителите е динамичността по време на разглеждането. Голяма част от техниката в музея е работеща и това позволява на 27 места в залите да се извършва демонстрация. Сбирката може да бъде разгледана в две направления – ръчно и фабрично производство. Обиколката започва от втория етаж на сградата и минава на първия, където са разположени големите машини.
Секцията “Ръчно производство” ни запознава с техниките и уредите, с които боравят майсторите от древните времена, около 7 хил. пр.н.е., до значително усъвършенствания процес на работа през 19 в. Сред най-примитивните инструменти, свързани с производството на тъканите са хурките и вретената, които са неизменна част от домакинските принадлежности на една жена в продължение на стотици години. Най-старият стан в изложбата е вертикален стан, който датира от 7 хил. пр.н.е. Наред с него са още много други тъкачни и предачни оръдия като стан с кори и гребен, педалния стан, предачните колела и чекръци. Акцентирано е на едно от първите гениални изобретения тази сфера – стан с “летяща совалка”, създаден от Джон Кей през 1733 г. Друго революционно откритие е станът за фигурално тъкане, при който за пръв път се използва работеща програма към тъкачната машина, с която се управлява индивидуално всяка нишка.
Отделено е място за текстилните занаяти, които се развиват в България още от 15 в. Тук може да се наблюдава начинът на производство на коприната и омотаването на копринените нишки от пашкулите. Абаджийството и гайтанджийството са сред основните поминъци на българското население и в музея е отделено място за тях. Наред с тях е басмаджийството, което днес наричаме щамповане. Обърнато е внимание и на по-рядко срещания занаят – мутафчийство, който се занимава с изработването на грубите изделия от животинска козина – “козяци”. Не на последно място е килимарството, което се е превърнало в традиция из някои местности по сливенския край.
Отделена е секция, посветена на основоположника на българската текстилна индустрия Добри Желязков – Фабрикаджията, който създава през 1834 г. първата текстилна фабрика на Балканите, намираща се непосредствено до сградата на музея.
Фабрично-машинното производство е представено чрез внушителна колекция от предачни, тъкачни и плетачни машини от ново поколение. Сред съоръженията са немска предачна машина за вълнена прежда и английска – за памучна прежда. Впечатление прави тъкачният педално задвижван стан на фирмата “Хатерслей-Кромптон”, който е първата механична тъкачна машина, внесена в България.
В отделна зала са представени българските представители на текстилната индустрия – лентова тъкачна машина, първата българска автоматична тъкачна машина “Янтра”, пневматичната машина и много други. След в световното текстилно производство оставя българската технология “Преномит”, която е патентована в над 20 държави. Посетителите могат да видят първата машина за ефектни прежди, създадена от български специалисти.
