Подробна информация
Недалеч от град Русе, близо до село Иваново, се намира красивата местност около меандрите на река Русенски Лом. В отвесните скали по поречието на реката е изградена сложна система от скални църкви, параклиси и килии, които заедно образуват манастирът “Св. Архангел Михаил”, известен още като Ивановски скални църкви. Те са вдълбани в планинските масиви, разположени на различна височина, достигаща над 30 метра, но са достъпни чрез изградената мрежа от пътеки и скални стълбища, която в настоящето е улеснена с по-модерни съоръжения.
Манастирът е основан през 20-те години на 13 в. от монахът Йоаким, който е избран по-късно за първи търновски патриарх. По време на Второто българско царство храмът е един от големите духовни центрове в региона и държавата. В тези времена скалните църкви тук са наброявали над 40, но голяма част от тях са разрушени под натиска на времето и природните стихии. Едни от най-известните ктитори са цар Иван Асен II (1218 – 1241) и цар Иван Александър (1331 – 1371), които заедно с други дарители са изобразени в стенописите. Освен двамата владетели още много личности от царския двор са дали своя принос към обителта. Един от тях е цар Георги I Тертер (1280 – 1292), който към края на живота си се замонашва тук, а днес гробът му се намира в “Кръщелната”.
Днес в шест от помещенията са запазени уникални средновековни стенописи, които разкриват майсторството на българската църковна живопис. По-запознатите могат да различат Комниновия и Палеологовия живописни стилове сред невероятните творби. Някои от библейските сцени, които можем да видим са “Възнесение”, “Успение на Света Богородица”, “Слизане в ада”, “Събор на Архангелите” и др. Зографиите в църквата “Св. Богородица” са най-популярни, можем да кажем световно известни и са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО като своеобразен връх на средновековното изкуство.
През 14 в. манастирът е средище на исхизма, по подобие на много други духовни центрове по света по това време. Това е мистичното течение в православното християнство, което се обуславя от метода на постоянната молитва, в резултат на което може да бъде достигнато единение с Бог. По-късно, след завладяването на България от Османската империя, манастирът продължава да е действащ, но постепенно запада.
Днес Ивановски скални църкви не са действащи и остава единствено като забележителност сред посетителите, но не са малко от тези, които въпреки всичко идват, за да се помолят и преклонят. През 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.