Подробна информация
Малка и китна пътека ни въвежда в единствения действащ скален манастир в България, който е образуван в отвесните скали край река Русенски Лом. Той е основан по време на Второто българско царство, подобно на повечето скални манастири в държавата, въпреки че за пръв път сведения за него се появяват през 1431 г. в османски регистри за Никополския сандаж, където се среща с името “манастир Бесараба.
Най известният обитател на храма е Св. Димитрий Басарбовски, който е прекарал целия си живот в светилището и на когото по-късно е прекръстен манастирът. За него е писал самият Паисий Хелендарски в “История Славяноболгарская”:
Свети Димитрия Нови в 1685 г. живял просто и бил човек мирянин, но Божият Дух диша и пребивава там гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала…
Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово близо до Свищов, Търновска епархия, тук дават на мнозина изцеление. Така просиял последно време тоя свети Димитрия българската земя с прост живот и за простия български народ, но Бог го прославил след смъртта му с много чудеса.
Пословична била добротата му към живите същества, а доказателство за това е обетът му да ходи бос с единия крак лете и зиме, три години, тъй като с него е настъпил по невнимание птиче гнездо с малки пиленца. Житието му разказва как тръгнал по река Русенски Лом и открил край нея скален манастир, в който започнал да води отшелнически живот. Когато остарял и му било трудно да се изкачва по скалните стълби си построил къщичка в подножието и изкопал кладенец. Същия кладенец, който днес откриваме в двора на светилището, за чиято вода се говори, че е чудотворна и лекува. Починал между две канари, а след това дълго време не го видели и тялото му било отнесено от придошлите води на реката. 33 години след това мощите му били открити по чудо и преместени в черквата в село Бесарбово. Те се съхранявали там до Руско-турската война през 1768 г. – 1774 г., след което, на 13 юли 1774 г., са преместени в Митрополитската църква “Св. св. Константин и Елена” в Букурещ, която днес е Патриаршия.
Когато влезем в двора на светата обител, освен кладенеца в средата, виждаме две помещения и интересната пещера трапезария. Църквата е издълбана високо в скалите, като до нея се достига по каменни стълби, а непосредствено преди него се намира нишата, където е лежал светецът. В черквата няма запазени стенописи от древните времена, но можем да видим изящния дървен иконостас, изработен през 1941 г., а до него се намира голямата икона, на която е изобразен Св. Димитрий Басарбовски.
По друго стълбище се стига до естествена пещера-костница, в където се намира гробът на отец Хрисант, издълбан от самият него. Той е първият монах в манастира (през 1937 г.) след десетки години на пустеене. Успява да съживи мястото и да даде новото начало, което е доразвито, за да го видим в това състояние в наши дни. В костницата днес е разположена музейна експозиция, която може да бъде разгледана от посетителите. След смъртта на монаха манастирът поема друг и така до ден днешен той се предава от свещеник на свещеник.
През 1978 г. Басарбовският манастир е обявен за археологически паметник на културата от местно значение. Храмовият празник е на 26 октомври, когато е денят на Св. Димитър.