Подробна информация
Русе е един от основните спомагателни центрове на Българската революция. Връзката с Румъния и близостта ѝ до Букурещ е предпоставка тук да възникне силна организация против робството, тъй като в румънската столица е една от основните точка извън пределите на България, в която се готвят плановете за освобождение. Там е и седалището на Българския революционен централен комитет и там се укриват голяма част от българските хъшове.
Когато се разхождате в централната част на Русе едва ли бихте могли да пропуснете блестящият златист купол на Пантеона на възрожденците. Сградата му се намира в старото гробище, в Парка на възрожденците. Построена е на мястото на старата църква “Вси Светии”, за което след това дълго се водят дискусии. В крайна сметка монументът е християнизиран и на купола му е поставен кръст. Той е паметник-костница, в която са погребани костите на 453-ма революционери, участвали в Руско-турската освободителна война. Едва ли има друга зала в България, където да лежат такъв голям брой българи, чиито имена са толкова известни, че подвизите им веднага да изникнат в съзнанието ни. И всеки от тях отдал най-ценното – живота си – за да можем днес да им се поклоним като свободни хора.
Тук почиват тленните останки на велики личности като Любен Каравелов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Захари Стоянов, Филип Тотю, Олимпи Панов, Тома Кърджиев, Панайот Волов, Ангел Кънчев и редица други знаменити наши предци.
Специално място е отделено и за Русенската фамилия Обретенови – Тихо Обретенов и Баба Тонка, заедно със седемте им деца, начело с Никола и Георги, всички работили дейно за българското освобождение.
Завинаги в историята ще останат и имената на четниците от Червеноводската чета, която взема участие в Сръбско-турската война през 1876 г.
В средата на залата гори вечен огън, а около паметната плоча са много вещи на революционерите, както и някои лични оръжия. В четирите ъгъла на централния квадрат се извисяват внушителни статуи, всяка от които носи своето послание към посетителите, стига да се загледате в ръцете им.
От ниша в стените се преминава в малък коридор, който може да ни въведе в историята на Пантеона и парка като цяло. По него се стига и до малкия параклис “Св. Паисий Хелендарски”, който е осветен във връзка с християнизирането на монумента, в който можем да видим някои нестандартни икони.
Пантеонът на възрожденците е един от 100-те национални туристически обекта.
