Храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“ – гр.Бургас

  • Категория: Храмове
  • Област: Бургас
  • Населено място: гр.Бургас
  • Планина:
  • Координати: 42.49621, 27.47413
  • Уебсайт:
  • Адрес: пл. Св. св. Кирил и Методий
  • Телефон: +359 56 843175
    +359 895 540 023
  • Работно време: 7:00 - 18:00 (параклиса)
  • Почивни дни:

    няма

  • Входна такса:

    няма

  • Беседа: няма
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Интересни места наблизо Галерия

Подробна информация

Храм-паметник “Св. св. Кирил и Методий” се намира на едноименния площад в центъра на град Бургас. Преди повече от век, на този площад е имало малка къща, дом на свещеника Георги Стоянов. По това време населението на региона е било смесено, съставено предимно турски и гръцки етнически групи, а гръцкото духовно подтисничество било тъй недолюбвано от поп Георги. “Да пожалиш душата си за народа…”. Това е написал за него Панайот Маджаров. Свещеникът обикаля градове и села от Бургас до Одрин, за да убеждава хората да отхвърлят гръцката църква и да организира български черкви и училища, в които да се преподава българската вяра.

Най-голямото му дело, обаче, идва след това. Навръх първото честване на празника на Кирил и Методий, той отдава дървената си къща в Бургас, бъде преустроена в храм, носещ името на славянските братя, въпреки че е на 58 години и има осем деца. Година по-късно едната стая вече е готова и той сам започва да проповядва в “новата църква” и да дава уроци в тясно коридорче, което служило за училище.

Когато разбрали за това, фанариотските владици докладвали за тази измяна пред окръжния управител в Сливен. Поп Георги бил поставен пред съда. От него разпоредили да не бъдат отваряни нито църквата, нито училището до нареждане от Цариград. Владиците така и не постигнали прогонването или затварянето на българина и затова решили по друг начин да го отпътят. Обещали му пари и образование в чужбина за децата, стига да заминат далеч, но той бил непреклонен пред делото си. Накрая, по Великден на 1969 г. пристигнало дългоочакваната благословия от Цариград. Още на същия ден, 20 април, била обслужена първата българска църковна служба в града, а след време било отворено и първото българско училище.

Неволите за отец Георги не свършили с това. Напротив, той бил още по ожесточено гонен. На няколко пъти лежал в затвора. Много хора се застъпват за него, но единственото, което могли да направят, било да откупят гаранцията му и да го пратят за свещеник в близкия град Айтос. Там нещата не се променили и гоненията продължавали. След дългите изтезания, духът и тялото на гордия българин паднали. Той умира на 5 септември 1876 г.

Почти две десетилетия по-късно е заложена идеята, на мястото на малката дървена църквичка да се издигне нов голям храм. С протокол от 23 юли 1895 г. е дадено разрешение за строежа. Веднага стотици хора се отзовават на инициативата за дарения, с които да бъде издигната църквата. Строежът започнал през 1896 г. и в него участвали най-видните майстори в окръга, заедно с трудолюбиви хора от града. Майстори имало и от по-далеч – от Дряново и Македония. В процеса на стоежа продължавали да идват дарения от различен тип – някои давали предмети, които да бъдат използвани в интериора на храма, други дарявали за определени части от него – порти, иконостас, стенописи и др.

За строежа са били поканени италиански каменоделци. Зидарията е направена предимно от зелен айтоски камък, мрамор и тухли. Площта му е 516 кв.м. – голяма трикорабна базилика, ориентирана на изток-запад. На влизане в катедралата няма как да не се забележи изящния стъклопис на солунските братя. В интериора веднага правят впечатление петте мраморни арки, които сякаш го разделят на две. Поглед нагоре ни приковава към свода, където е изобразен Христос, около който стоят херувими с по 6 крила. Един от най-важните елементи в един храм – Владишкия стол е на централно място. Първоначално е подарен на старата църква през 1870 г., но след това е преместен в тук. Иконостасът е изработен значително по-късно – през 1930 г. от майстора дърводелец и иконописец Крум Кошаревски.

Две от иконите в храма се смятат за чудотворни. Едната е на “Св. Богородица”, чиято сила е излекувала множество вярващи. Другата е на патроните на светилището – братята Кирил и Методий. Според преданията, колоната на която е била окачена е горяла цяла нощ, но тя е оцеляла в огъня. След пожарът през 1953 г. голяма част от иконите и стенописите са сериозно повредени. По късно през 1994 г. се отпускат средства за реставрация, която продължава близо 14 години, за да може катедралата да отвори врати в пълния си блясък на своя празник – 11 май 2008 г.

Днес, великолепието на храм-паметник “Св. св. Кирил и Методий” привлича много туристи, както през деня, така и през нощта. За жалост от 2011 г. насам не е отворена за посетители, тъй като при строителни работи предизвикват слягане на основите и пукнатини по пода. Тя е един от 100-те национални туристически обекта.

Интересни места наоколо, които да посетите

Природозащитен център „Пода“ Музей на солта – гр. Поморие Археологически музей – гр.Созопол Археологически музей – Несебър Стария Несебър – Архитектурно-исторически резерват град Свети Влас – к.к. Елените (кръгов) Общински исторически музей – гр. Царево Екопътека „В царството на зелениката“

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.